Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
Агачак кимна. Лицето му бе напълно безизразно.
— Та значи — продължи Ургит бързо — аз положително не искам да се меся във въпроси, които са чисто църковни, но не бихте ли казали, че има десетки възможни реални обяснения за този инцидент? — Той погледна с надежда Агачак; след това, окуражен от одобрителния поглед на главния жрец, продължи: — Искам да кажа, всички ние сме виждали как изгасват огньове, нали? Трябва ли наистина да се задълбочаваме толкова, че да търсим причина за едно толкова незабележително събитие? Не е ли по-вероятно пазителите на огньовете в храма да са се поотпуснали и пламъците просто да са изгаснали сами — както обикновено става с огън, на който липсва гориво?
— Абсолютни глупости! — сряза го мазнокосият Сорчак.
Ургит безпомощно сви рамене и отправи умолителен поглед към Агачак.
— Самозабравяш се, следователю — каза главният жрец. — Нашият гост е самият върховен крал на Ктхол Мургос. Ако го засегнеш, мога да реша да му дам главата ти като извинение.
— Моля, простете ми, ваше величество — задъха се Сорчак.
— Няма нищо, приятелю. — Ургит му прости с великодушно махване с ръка. — Всички понякога говорим прибързано, когато сме развълнувани. — Той отново се обърна към главния жрец. — Съжалявам за случилото се, Агачак, но този нийсански робовладелец е изпратен тук от Джахарб, а и двамата знаем от каква изключителна важност е неговата мисия за църквата и държавата. Не смяташ ли, че в името на политиката можем да оставим този инцидент да мине така?
— Със сигурност няма да допуснете тези обвинения да отпаднат! — викна главната жрица. — Кой тогава ще бъде наказан за оскверняването на Светилището?
Ургит отново отправи към Агачак умолителен поглед за защита. За Гарион беше ясно, че това не е силен крал. Дори и най-малкото несъгласие с неговите неуверено отправени предложения инстинктивно го караше да се оттегля или да потърси подкрепа от някой по-силен.
Агачак бавно се извърна и погледна обезобразената жрица право в очите.
— Цялото това викане започва да ми омръзва, Чабат — каза той. — Ако не можеш да се сдържиш, можеш да напуснеш.
Тя го зяпна слисано.
— Тук на карта са заложени много повече неща от някакви си изгаснали огньове — каза той. — Както е било предсказано много отдавна, наближило е времето за последната среща между Детето на Светлината и Детето на Мрака. Ако не съм аз този, който ще присъства на тази среща, ти ще се озовеш на колене пред Урвон или Зандрамас. Съмнявам се, че някой от двамата би намерил твоите странности за достатъчно забавни, че да реши да те остави жива. Що се отнася до обвинението в магия, има един лесен начин това да се разреши веднъж завинаги. — Той се надигна от трона си, отиде до Ерионд и хвана главата му с ръце.
Леля Поул рязко си пое дъх.
Ерионд вдигна поглед към мъртвешкото лице на главния жрец и се усмихна.
— Пфу! — каза Агачак с отвращение и го пусна. — Това голобрадо момче е невинно. В съзнанието му няма доказателство, че някога въобще се е докосвал до силата. — Той се обърна и погледна Сорчак. — Намирам обвиненията ти за безпочвени следователю и ги отхвърлям.
Лицето на Сорчак пребледня, очите му се изцъклиха.
— Внимавай, Сорчак — злокобно каза главният жрец. — Ако протестираш срещу решението ми прекалено енергично, мога просто да реша, че целият този инцидент е бил по твоя вина. Чабат ще се поболее от разочарование, че няма кого да измъчва до смърт. — Той хвърли лукав поглед към жрицата и я попита: — Искаш ли Сорчак, скъпа? За мен винаги е било удоволствие да ти правя малки подаръчета. Дори ще гледам с известно наслаждение как бавно измъкваш вътрешностите му с нажежени до червено куки.
Белязаното лице на Чабат се изпълни с огорчение. Гарион виждаше, че тя е била убедена, че главният жрец, както очевидно бе правил многократно, кротко ще приеме категоричните й искания, но неочакваното и почти презрително отхвърляне от Агачак на обвиненията, които тя и Сорчак бяха повдигнали, бе ударило в самата основа на напомпаното й самочувствие, и — което беше по важно — и върху сана й тук в храма. Ако не успееше някак да пооправи нещата, множеството й врагове щяха да я погубят. Гарион горещо се надяваше, че Сади осъзнава, че сега тя е дори по-опасна, отколкото когато си бе мислела, че държи нещата в свои ръце.