Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
„Не за това си тук, Белгарион“ — обади се гласът в ума му.
Бавно, сякаш страхувайки се, че може да унищожи целия град, Гарион потисна желанието си. Щеше да има достатъчно време да свърши веднъж завинаги с този ужас. Но първо трябваше да намери Ерионд. Той внимателно вдигна глава и се огледа. Един жрец с виолетова лента на качулката тъкмо влизаше откъм далечния край на Свещената стая. Носеше тъмночервена възглавница, на която лежеше дълъг нож. Той погледна към маската на умрелия бог и с благоговение вдигна възглавницата и ножа към нея.
— Държа оръдието на твоята воля, божествени драконе на Ангарак — изговори той в транс. — Предназначено е за сърцето, което ще ти бъде предложено.
Четирима гролими довлякоха един гол пищящ роб в Светата стая, без да обръщат внимание на безпомощната му борба и паническите му молби за милост. Без да се замисля, Гарион докосна дръжката на меча над рамото си.
„Спри!“ — изкомандва гласът.
„Не! Няма да позволя това да се случи!“
„Нищо няма да се случи! Пусни меча!“
— В никакъв случай! — високо каза Гарион и измъкна оръжието. И изведнъж сякаш се вкамени — не можеше да помръдне дори миглите си.
„Пусни ме“ — помоли той.
„Не! Ти си тук, за да гледаш този път. Стой и гледай.“
И изведнъж Гарион видя Ерионд — светлите му къдрици блестяха в мрачната тъмнина. Младежът току-що бе влязъл през вратата, през която бяха довлекли роба. Лицето му изразяваше абсолютна решителност.
— Съжалявам — каза твърдо той, — но не можете повече да правите това.
— Хванете този осквернител! — извика жрецът при олтара. — Неговото сърце ще цвърчи в пламъците!
Десетина гролими скочиха, но изведнъж замръзнаха, хванати от същата сила, която беше блокирала мускулите на Гарион.
— Това не може да продължава — каза Ерионд. — Знам колко много значи то за вас, но просто не може да продължава. Един ден, надявам се, че ще е скоро, вие всички ще разберете.
А после пламтящият огън в мангала пред олтара изведнъж хвърли пламъци и искри чак до тавана. В задушаващо горещата стая изведнъж захладня, сякаш бе задухал пречистващ вятър. След това пламъкът се стопи и угасна, а нажеженият до бяло мангал омекна и започна да се разпада под собствената се тежест.
Ужасеният жрец изпусна ножа, хвърли се към мангала и без да се замисля, протегна ръце, сякаш можеше да задържи разтопения метал, но изпищя от болка и се дръпна.
Ерионд гледаше умиращите пламъци със задоволство. След това се обърна към зашеметените гролими, които все още държаха голия роб, и каза:
— Пуснете този човек.
Те се взираха невярващо в него.
— Вие също може да си вървите — каза спокойно Ерионд. — Не можете да извършвате жертвоприношения без пламъците, а пламъците няма повече да горят. Каквото и да правите, няма да успеете да ги запалите.
„Свърши се“ — каза гласът в ума на Гарион.
Жрецът с изгорените ръце посочи Ерионд и изкрещя:
— Хванете го! Хванете го и го заведете при Чабат.
12.
Вече въобще нямаше нужда от потайност. Камбани оповестяваха тревога във всяко кътче на храма и изплашени гролими си подвикваха противоречиви реплики. Гарион тичаше сред тях и отчаяно се оглеждаше за Белгарат и Силк. Един гролим с диво изражение го сграбчи заръката и викна:
— Беше ли в Светилището?
— Не — излъга Гарион и се опита да издърпа ръката си.
— Казват, че бил висок десет стъпки и че изпратил дузина жреци в нищото преди да потуши пламъците.
— О? — каза Гарион, все още опитвайки се да се освободи от хватката на гролима.
— И че бил самият Белгарат Магьосника.
— Не мога да повярвам!
— Кой друг би имал такава сила? — Гролимът внезапно спря и очите му се разшириха.
— Ти знаеш какво означава това, нали? — попита той с треперещ глас.
— Какво?
— Светилището трябва да бъде осветено наново, а за това трябва гролимска кръв. Десетки от нас ще трябва да умрат преди светилището да бъде пречистено.
— Пусни ме — каза Гарион и за трети път се опита да си издърпа ръката.
— Чабат ще гази до колене в нашата кръв! — истерично стенеше жрецът.
Наистина нямаше избор. Нещата бяха твърде неотложни за каквато и да било дипломация. Гарион се престори на изплашен, погледна над рамото на бъбрещия гролим и дрезгаво попита: