Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
Присвитите й очи ставаха все по-предпазливи, докато оценяваше настроението на главния жрец. След това тя изправи глава и се обърна към крал Ургит.
— Налице има и гражданско престъпление, ваше величество — каза тя. — Оскверняването на светилището е ужасно престъпление, но тъй като нашият почитаем главен жрец разкри с цялата си мъдрост, че тези обвинения са неоснователни, мой дълг е да ви известя за престъпление срещу държавата.
Ургит размени бърз поглед с Агачак, после я изгледа нещастно и каза:
— Короната винаги е готова да чуе думите на духовенството.
Чабат изгледа Сади самодоволно и с открита омраза.
— Още от основаването на държавата ни покварените опиати и отрови на змийските хора са били забранени в Ктхол Мургос с кралски декрет — изтъкна тя. — След като този Уса и слугите му бяха задържани в тъмницата, аз претърсих багажа им. — Тя се обърна и нареди: — Донесете ковчежето.
Един жрец донесе облицованата с червена кожа кутия на Сади и я подаде на Сорчак.
— Вижте доказателството, че Уса от Стис Тор е нарушил нашите закони и че заслужава смърт — каза той високо, отвори ковчежето и показа множеството стъкленици и глиненото шишенце на Зит.
Изражението на Ургит стана още по-нещастно и той несигурно погледна към Сади и попита с надежда:
— Няма ли някакво обяснение за това, Уса?
На лицето на Сади се изписа преувеличена невинност.
— Нали ваше величество не вярва, че въобще бих и помислил да се опитам да търгувам с тези неща тук, в Ктхол Мургос?
— Ами… — неуверено каза Ургит. — След като ги носиш…
— Разбира се, но те са за търговия с малореанците. Такива работи се пласират доста добре сред тях.
— Не съм изненадан — каза Ургит. — Значи си нямал намерение да пробуташ опиатите си на моите поданици?
— Абсолютно не, ваше величество — възмутено отговори Сади.
На лицето на Ургит се изписа облекчение.
— Ами — каза той на намусената Чабат, — и ти го чу. Несъмнено никой от нас не може да отрече, че нашият нийсански приятел има за цел да подкупи малореанците — колкото повече, толкова по-добре, бих казал.
— Ами това какво е? — каза Сорчак, постави сандъчето на Сади на пода и вдигна глиненото шишенце. — Каква тайна се крие тук, Уса от Стис Тор? — И разтърси бутилката.
— Не! — извика Сади и скочи напред с протегната ръка.
— Ахаа! — триумфално възкликна Чабат. — Май в тази бутилка има нещо, което робовладелецът смята за важно. Нека видим какво е. Може да се окаже, че там се крие някое все още неразкрито престъпление. Отвори бутилката, Сорчак.
— Умолявам ви! — примоли се Сади. — Ако цените живота си, не си играйте с тази бутилка.
— Отвори я, Сорчак — безжалостно нареди Чабат.
Хилещият се гролим отново разтърси бутилката и се захвана да вади тапата.
— Моля ви, благородни жрецо! — Гласът на Сади бе изпълнен с мъка.
— Само ще погледнем. — Сорчак се ухили. — Сигурен съм, че един поглед няма да навреди никому. — Той издърпа тапата и повдигна бутилката към очите си да надникне вътре.
Зит, разбира се, действа незабавно.
Сорчак изпищя отчаяно и разпери ръце. Глинената бутилка излетя във въздуха и Сади я хвана точно преди да се удари в пода. Жрецът стисна с ръце поразеното си око. На лицето му беше изписан ужас, между пръстите му бликна кръв. Той заквича като прасе, крайниците му се загърчиха конвулсивно. После той клекна, започна да дере с нокти парчета кожа от лицето си и заудря главата си в пода. Конвулсиите му се усилиха и по устата му изби пяна. Внезапно той скочи високо във въздуха с пронизителен писък. Когато падна, беше мъртъв.
За момент настъпи зашеметяваща тишина, после Чабат внезапно изпищя:
— Сорчак! — Гласът й бе изпълнен с мъка. Тя се хвърли върху мъртвеца и се разрида.
Ургит се беше втренчил с отворена уста в трупа на Сорчак.
— Кълна се в зъбите на Торак! — прошепна той — Какво държиш в тази бутилка, Уса?
— Просто… домашен любимец, ваше величество — нервно отговори Сади. — Видяхте, че се опитах да го предупредя.
— Така беше, Уса — тихо промълви Агачак. — Всички сме свидетели на това. Смяташ ли, че мога да видя този твой домашен любимец? — Жестока усмивка пробяга по лицето му, когато той злорадстващо погледна истерично ридаещата Чабат.
— Разбира се, о, свещени — бързо отговори Сади и внимателно сложи бутилката на пода. — Само като предпазна мярка — извини се той. — Тя е малко възбудена и не бих искал да направи някоя грешка. — Той се наведе над бутилката и каза с утешителен глас на отмъстителното малко влечуго, криещо се вътре: — Вече всичко е наред, скъпа. Лошия го няма и сега всичко е наред.