Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
— Чакаме ви при Виндхиа.
Даде знак на ТремалНаик да го последва и се упъти към едни къщурки, струпани около стара, полуразрушена пагода. Премина по няколко кални и мръсни улички и спря пред една зидана къщичка, покрита с кокосови листа, която се издигаше самотна край едно блато. Стар, сбръчкан индиец седеше пред къщата и държеше в ръка няколко стръка сухи листа, посипани с пепел — типично за факирите от кастата рамананди, Тоест почитатели на Рама, съзидателното божество.
Присъщо на тези факири, той носеше косите си дълги и намазани с червеникава кал, но навъртени около главата те изглеждаха като голяма кошница. Брадата му беше бръсната, но под брадичката бе оставил да му порасне тънък кичур, който вече стигаше до пода и понеже космите бяха сплъстени, приличаше на дълга свинска опашка. Имаше извън това три знака на челото, изписани с пепел и кравешки фъшкии, три други на вдлъбнатината на гръдния кош и още толкова по ръцете. На коленете си бе поставил мокър парцал, за да се разхлажда.
Старият тхуг приближи до това гадно същество и грубо му каза:
— Виндхиа, имаме нужда от теб. Факирътраманади погледна индиеца и каза:
— Пратеникът на Кали е добре дошъл, готов съм да се подчинявам.
— Имам нужда от къщата ти.
— Твоя е.
— И от твоите съвети.
— Готов съм да ти ги дам.
— Гладни сме.
— Храната ми е твоя.
— Нека влезем.
— Ще те водя.
13
Индусътраманади стана с неподозирана за възрастта му пъргавина, хвърли сухите листа и влезе в къщичката. Тхугът и ТремалНаик се намериха в приземна стаичка, чийто стени бяха покрити с бананови листа, а пода — с кокосови рогозки. Беше приятно хладно. Липсваше каквато и да е покъщнина: само големи, глинени сьда, които вероятно съдържаха храната на факира, няколко сламени панера с благоуханни корени и навити рогозки, които през нощта служеха за легла, а през деня — за столове.
Тхугът направи знак на ТремалНаик да се разположи, после заведе факира в един ъгъл и дълго говори с него шепнешком. Щом свърши, доведе то до ГремалНаик и каза:
— Ето човека, който Суйодхана ти препоръчва.
— Готов съм да се подчинявам — рече оня.
— Виндхиа знае всичко — добави Мох. — Умен и хитър човек е и може да ни даде ценни съвети.
Факирът отиде да затвори вратата, после извади от единия съд три чаши и красива, позлатена бутилка и предложи на гостите си арак, вкусен ликьор, който индийците получават от захар и ароматичната кора на дървото ягра.
— Сега можеш да говориш — каза му старият тхуг. — Знаеш каква е работата. Трябва да ни посъветваш как да постигнем целта си. Вярваш ли, че Нимпор ще открие капитана? —
— Да — каза индусът. — Нимпор има връзки навсякъде и може да постави на крак цяла армия от шпиони.
— Да го открие не значи да го убие — каза ТремалНаик. — Нужен ми е живота на този човек, за да спася момичето, което обичам.
— Ти си смел и ще го убиеш.
— Но как?… Капитан Макферсън е взел предпазни мерки, за да не бъде изненадан.
— Ще му устроим клопка.
— Много е предпазлив, за да се хване. По устните на факира плъзна усмивка.
— Ще видим — рече. — Когато става дума за разкрития, англичаните лесно се хващат.
— Какво искаш да кажеш?
— Проучвам един план.
— Говори.
— Не сега, нека първо научим къде се намира капитанът.
— Разбрах, надяваш се да го примамиш в клопката.
— Възможно е. Той все още не знае къде е входа на подземията на Раймангал и ще даде мило и драго, за да научи.
— Вярно, че не знае за входа — каза ТремалНаик.
— Нека се опита да го открие — рече старият тхуг иронично. Може да кръстосва острова цял месец без нищо да открие.
— Значи ще дойде тук — каза Виндхиа.
— Тук ли? А кой ще го подлъже?
— Аз, като му обещая да издам тайния вход.
— Но няма да дойде сам.
— Какво значение има? — каза факирът със злобна усмивка. — Пагодата е близо и е свързана с къщата ми. Нека се опитат да ни открият.
После скръсти ръце на гърдите и добави:
— Кали е велика и закриля верните си последователи, а Виндхиа е един от най-ревностните й обожатели. Капитан Макферсън ни стори много злини, сега иска да ни унищожи, но той ще умре преди Сина на свещените води на Ганг.
— Да — промълви тъжно ТремалНаик, като хвана главата си с ръце. — Ще го убия, защото само неговата смърт ще ми върне Ада.
XII. Змиеукротителите
Когато старият тхуг и ТремалНаик напуснаха къщичката на факира, слънцето вече бе залязло и мракът бързо се спускаше над свещената река.