Тайните на Черната джунгла

— Значи имаме съмишленик на борда на онзи кораб? — попита ТремалНаик.

— Казах ти, квартирмайсторът е Хидер.

— Да идем при него.

— Не бързай, нужна е голяма предпазливост.

— Но тук не ни познават.

— Кой може да ни увери? Остави да те водя аз, който съм един от най-старите тхуги.

— Оставям на теб.

За миг тхугът пусна греблото и се надигна с поглед, вперен в мостика на канонерката. На палубата имаше доста моряци, които миеха и поставяха в ред въжетата. Между тях старият тхуг зърна квартирмайстора, който разговаряше с един млад курсант.

— Той е — каза удушвачът, обръщайки се към ТремалНаик.

— Почакай.

Постави длани около устата си, за да образува фуния, и нададе три пискливи звука, сякаш излезли от меден инструмент, а не от човешка уста. Квартирмайсторът веднага се обърна към реката, после се наведе от фалшборда; погледът му се кръстоса с този на стария тхуг, който бе довел лодката под самия кораб, но бързо го отмести, преструвайки се, че гледа в друга посока.

— Скоро Хидер ще слезе на сушата — каза старецът на ТремалНаик. — Той ме разбра.

— Къде ще го чакаме?

— В една таверна, чийто съдържател е наш човек.

— Знае ли, че ще отидем там?

— Моите три звука са му обяснили.

— Добре, да вървим.

Лодката пое отново пътя си, като се придържаше близо до брега, насочена към центъра на индийската столица.

Корабите и лодките прииждаха с всеки изминат миг, плавателни съдове от всякакви националности, едни с пара, други с платна, както и безброй индийски лодки, гъмжаха в заливите, където стотици хамали товареха и разтоварваха стоките, трупайки ги под огромни навеси. А по бреговете широки каменни стълби слизаха към реката; по тях се трупаха мъже, жени и деца, които отиваха да се потопят в свещените води на Ганг. Какъвто и да е сезона, индиецът не пропуска своята религиозна баня. За него всеки ден започва зле, ако не се е потопил във водите на Ганг. Във всички индийски градове, които имат щастие да са на голямата река, всяка сутрин тълпи хора се събират по брега и щом слънцето изгрее, влизат в реката. Те не се отказват от този ритуал независимо дали сутрините са слънчеви или дъждовни, и най-вече ония, които принадлежат към сектата на Брама. Мъже и жени, богати и бедни носят под мишница бели чаршафи, за да могат по-късно да се преоблекат, разсъбличат се пред очите на всички, без да се смущават, както им предписва тяхното вероизповедание. Първото им действие е да изплакнат устата си, после да поднесат шепа вода към изгряващото слънце: После изпират дрехата си, като не използуват сапун, който считат за нечиста материя, обличат се, мъже и жени заедно, и се завръщат в къщи с един съд с вода, който ще им служи за дневните обливания.