Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
— Нищо — каза по едно време факирът, слизайки от своята наблюдателница И все пак полунощ наближава.
— Дали този човек няма да дойде — попита ТремалНаик с гняв в гласа. — В този момент изпитвам бясно желание да убивам или да бъда убит.
— Ще дойде — каза спокойно факирът. — Капитанът няма да пропусне възможността да се възползува от такъв ценен донос.
— Нимпор не се появява и затова се страхувам, че планът му е пропаднал. Къде са хората ни?
— Залегнали около реката — каза старият тхуг.
— Значи и те не са видели нищо.
— Лъжеш се, ТремалНаик — каза факирът. — Виждам един човек, който тича към нас.
— От нашите ли?
ТремалНаик скочи на колоната, която бе служила за наблюдателен пункт на Виндхиа, и отправи поглед към реката. Един човек тичаше с все сили, сякаш бе преследван или имаше да съобщи важна новина. Изглежда беше един от допдите, защото държеше в ръце тояга с развяващо се парцалче. Вместо да следва извивките на реката, индусът мина направо през гъсталака, заобиколи къщурката на Виндхиа и продължи да тича към храма.
— Пратеник на Нимпор — каза старият Мох. — Сигурно ни носи добра новина.
Факирът oHdw — каста от светци, почитана в Индия най-вече от богатите, които свободно допускат тези паразити до овощните си градини, за да ги плячкосват — бързо се изкачи по стълбите, спря пред Виндхиа и рече задъхано:
— Идва!
— Кой? — попитаха всички в един глас.
— Капитанът.
— Велики Шива! — викна ТремалНаик. — Този човек е мой.
— Сам ли е? — попита факирът.
— Не, придружен е от шест сипаи.
— И сред хиляда сипаи ще го убия — възкликна ловецът от Черната джунгла.
— Въоръжени ли са хората, които го придружават?
— Така изглежда.
— Значи е повярвал на доноса. Да идем да го почакаме в колибата — рече факирът. — Там ще го убием.
— Не вие, само аз — рече ТремалНаик.
— Нека почакаме да се покаже лодката — подсказа старият Мох. — Колибата е близо и бързо ще подготвим засадата.
— Погледнете, идва! — обади се факирът с тоягата.
На бледата лунна светлина по повърхността на Ганг се появи една черна линия. Около нея водите кипяха под ударите на веслата. ТремалНаик пръв успя да види шест души, явно въоръжени, тъй като цевите на пушките им блестяха като сребърни.
— Идват — каза той с грозен глас. — Брама, Сива, Вишну, дайте ми сили да извърша това последно престъпление, за да спася нещастната Ада.
— Бързо в колибата — каза старият тхуг.
— А хората ти? — попита факирът.
— В този час са започнали да се оттеглят. Скоро ще бъдат при нас.
Четиримата индийци слязоха по стълбите на пагодата и за няколко минути стигнаха до колибата на факира
— Сега да решим — каза Виндхиа. — Аз ще се престоря на човека, който трябва да направи пред капитана обещаните разкрития.
— А после? — попитаха тримата в хор.
— Ще се скриете там, зад онези рогозки и ще държите готови ласата си. Щом ме чуете да се покашлювам ще изскочите.
В този миг шестимата тхуги от лодката нахълтаха и казаха:
— Слизат от лодката.
— Много добре — рече Виндхиа. — Всички по местата си. Докато ТремалНаик, старият Мох и факирът се скриваха зад рогозките, Виндхиа се обърна към шестимата тхуги:
— Идете да се скриете зад колибата ми, между тръстиките на тресавището и не мърдайте, докато не чуете пистолетен изстрел — каза им. — А сега заповядай, капитане — прошепна и зло пламъче блесна в полузатворените му очи. — Да видим как сега ще успеете да се изплъзнете от отмъстителната примка на Кали.
Беше застанал на прага на вратата и внимателно наблюдаваше пагодата, понеже оттам трябваше да се зададе жертвата. Наостри слух и чу пляскане на весла, после глухи удари от акустиращата лодка в стълбите и малко след това една бяла сянка се очерта в края на тамариндовата алея. Изглежда, че да не бъде разпознат, се бе облякъл в индийски дрехи — бе се обгърнал с широка бяла наметка, а на главата си имаше голям тюрбан, който закриваше голяма част от лицето му. Капитанът спря на петдесет крачки от къщурката, огледа се наляво и надясно, после успокоен от тишината наоколо, тръгна направо към факира. На десет крачки от него спря отново, извади от кръста си пистолет и като го насочи към Виндхиа, попита заканително:
— Кой си ти?
— Човекът, който трябва да говори с капитан Макферсън.
— Името ти.
— Виндхиа.
— Влез си в колибата и не прави опит да ми устройваш засади, защото имам два пистолета и първия изстрел ще бъде за теб.
— Не съм предател.