Тайните на Черната джунгла

Не по-малко нетърпеливи от своя началник, тхугите загребаха още по-силно, та чак веслата почнаха да се огъват. Никой не говореше — тъй ценен му бе дъхът.

Към осем часа чуха топовен гърмеж огкъм горното течение на реката.

— Това пък какво ще е? — попита ТремалНаик, обезпокоен.

— Близо сме до Кипедур. Някой военен кораб заминава и дава салют.

— Бързо, бързо! Дано пристигнем навреме .

Реката почна да се оживява. Малки и големи лодки, едномачтови и многомачтови платноходи, шхуни, гемии, параходи плуваха в двете посоки. Индийски кораби от брега на Коромандел с издут корпус и барокови украшения, които излизат на вода само в сезона на мусоните, сиреч един път в година, леките съдове, наречени пулар, строени в Дака с няколко мачти и квадратни платна, широките, бавни лодки бапг, покрити с навес от рогозки, и великолепните яхти, дълги петдесет и повече стъпки, с богата позлата, теглени от тридесет гребци, се пресрещаха или стояха закотвени край бунгалата до брега.

ТремалНаик трябваше да постави в действие цялата си ловкост и умение, за да не се удари в някой кораб или лодка, чийто поток ставаше все по-гъст, та понякога чак изпълваше цялата река. Тхугите, от своя страна, не отслабваха темпото, напрягайки мускулите си до краен предел.

В девет часа лодката им мина покрай Кидепур, голямо селище на левия бряг на реката, и няколко минути по-късно се показа Калкута — царицата на Бенгалия, столица на английското владичество в Индия, внушителна с богатите си дворци, пагоди, кубета и камбанарии, с булевардите си и форт Уйлям — най-яката крепост на полуострова, защитена от десет хиляди души.

ТремалНаик се беше изправил и гледаше с широко отворени очи пищния сбор от сгради, градини и кораби.

— Какъв разкош! — пошепна. — не съм вярвал, че тъй близо до страната на тигрите и змиите се издига толкова голям град.

Обърна се към най-стария от тхугите и го попита:

— Познаваш ли града?

— Да, ТремалНаик — отвърна оня.

— Знаеш ли каква е задачата ми?

— Кугли ми я каза: да убиеш онзи капитан, за да не стигне до Раймангал.

— Как ще открием този човек?

— Надявам се да научим.

— А ако е заминал?

— Не видяхме никакъв военноморски съд да се спуска по Хугли — отвърна старецът. — Значи, трябва да сме сигурни, че експедицията още не е заминала.

— Чувал ли си дали капитанът има своя къща в Калкута?

— Има една близо до форт Уйлям.

— Виждал ли си я?

— Да.

— Дали сега капитанът е в нея?

— Скоро ще разберем.

— От кого?

— От един наш сподвижник, който е квартирмайстор на борда на „Девоншайр“.

— Какво представлява този кораб?

— А, ето погледни там, онази канонерка е „Девоншайр“.

На петдесет лакти от масивните зидове на крепостта ТремалНаик забеляза малък парен кораб от около триста-четиристотин тона, с нисък корпус и плитко газене, за да може да се провира през по-малките ръкави на Гана. Имаше само една мачта близо до носа, а на кърмата си — тежкокалибрено оръдие, поставено на въртяща се платформа. Под кърмата, на голяма металическа табела бе записано със златни букви името „Девоншайр“.