Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
— Бдете внимателно и следвайте капитана навсякъде. Утре ще ми съобщите новините си в колибата на Виндхиа.
— Няма да го изпуснем за миг — отвърнаха двамата допди. Малкият отряд слезе по стълбите, стигна до брега на Ганг и се качи в лодката, която бързо пое срещу течението. Реката беше опустяла, тъй като вече бе полунощ. Само на юг светеха фенерите на корабите и лодките, закотвени край белия град.
За по-малко от половин час лодката стигна до малкия пустинен нос, в чийто край се издигаше старата пагода. ТремалНаик и другарите му се готвеха да слязат от лодката, когато от един храст видяха да излиза човешка сянка.
— Ти ли си, Виндхиа? — попита старият тхуг, като бързо зареди пистолета си.
— Не се страхувайте, аз съм — отвърна факирът. — Прибери оръжието си. Свърши ли танцът на змиите?
— Да — каза ТремалНаик и се приближи.
— И ти ли си тук? — попита изненадан Виндхиа.
— Трябва да ти говоря.
— На твоите заповеди съм.
— Нека отидем в колибата ти.
— Това място е пусто и тук ще поговорим спокойно — отвърна Виндхиа.
— Както искаш.
— А капитанът?
— Видяхме го.
— Аха, значи е бил във вилата си.
— Да.
— Тогава е наш.
— Много бързаш, Виндхиа.
— Не, Нимпор. Имам план. Ще го накарам да дойде тук.
— Хм! Дали ще дойде?
— Сигурен съм, а влезе ли в колибата ми, жив няма да излезе.
— Решен съм на всичко — каза ТремалНаик.
— Знаем, Суйодхана знае да подбира хората си. Чуйте ме — каза Виндхиа: — капитанът е смел, решителен и макар да разполага с някои сведения, които да го улеснят при нападението му над Раймангал, не обича да се излага на опасност. Познавам го и знам на какво е способен. Планът ми е да го примамя в клопка.
— По какъв начин?
— Като изпратя един от доверените ни хора да му каже, че някакъв предател, научил новината за експедицията срещу Раймангал, е готов да продаде тайната за входа на подземията.
— И вярваш, че ще падне в клопката? — попита Нимпор със съмнение в гласа.
— Казвам ти, че ще дойде. За сведението ще искаме огромна сума и ще му дадем среща тук, в полунощ.
— Но някои ще го придружават.
— Какво значение има? ТремалНаик ще го застреля от засада.
— А останалите ще нападнат колибата и ще избият всички ни
— рече Нимпор.
— Забрави ли подземията на пагодата? — попита Виндхиа.
— Кой може да ни намери в онези тъмни и безкрайни галерии?
— Познаваш ли ги?
— На пръсти.
— Тогава одобрявам твоя проект — каза светият факир, след като размисли. — Да, може би капитанът ще попадне в клопката, защото за него е много важно да знае входа за подземията на Раймангал. Няма да дойде сам, сигурен съм, но един куршум може винаги да го улучи, дори сред сто души. Ти си опитен стрелец, ТремалНаик.
— Непогрешим — заяви Мох.
— Добре, аз тръгвам.
— Един въпрос преди това — каза ТремалНаик. — Вярвате ли, че ако капитанът бъде убит, експедицията ще пропадне?
— Срещу Раймангал ли?
— Да.
— Няма да се намери друг така смел и предприемчив човек, който да поведе една експедиция към граничните райони. След неговата смърт никаква опасност няма да застрашава Раймангал. Сбогом, приятели! Утре един от моите доверени хора ще отиде при капитана и още утре той не ще бъде вече между живите.
— Искаш ли лодката? — попита го старият тхуг.
— Излишно е — каза факирът. — Нимпор има сакати ръце, но краката му са по-бързи от тия на бегачите.
След тези думи пое по криволичещия път край брега и скоро изчезна под тъмната сянка на дърветата.
XIII. Неуспешна клопка
Следващата вечер ТремалНаик, Виндхиа и Старият тхуг Мох напуснаха тихо колибата и се насочиха към малкия нос.
Първият беше въоръжен с карабина. другите двама — с техните ласа и ками. Минаха покрай старата пагода и изкачиха стълбите, откъдето можеха да наблюдават голяма част от реката. Над бреговете на голямата река цареше пълна тишина. Чуваше се само лекият ромон на течението, което се разбиваше в стеблата на лотосите и корените на водните растения. Никаква лодка не се мяркаше по огледалните води в коиго се отразяваше луната, никакъв вик на лодкар или рибар не идваше от бреговете. От двете страни на Гаш всички хора спяха.
Виндхиа се бе покачил на едно парче от колона и се взираше на юг, в очакване да зърне приближаването на лодката, а ТремалНаик, който изглеждаше много възбуден, се разхождаше сред развалините, обикаляйки около голямата статуя на Мойени, син на Вишну, превърнал се впоследствие в жена, за да съблазни великаните, коиго опустошавани света, и им открадне техния амурдон, ценния нектар, който давал безсмъртие.