Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Луиза, от известно време искам да ти кажа какво удоволствие ми доставя твоята компания. Помогнах на Кристофър в това начинание от добри чувства към него и неговото семейство и отчасти защото ми стана навик да се впускам в авантюри, които биха направили живота ми по-малко скучен. Виждаш ли, аз нямам семейство и никога не съм се женил. Никога не съм имал особен успех сред дамите. Предполагам, не притежавам нужния чар.
— Мисля, че подценяваш чара си.
Питър прочисти гърлото си:
— Много си любезна, мила моя. Но това, което се опитвам да изясня, е, че ще ми липсваш. Искам да знаеш, че този стар ерген ще помни нашето кратко сътрудничество като връх в живота си.
— Аз също не бих се вписала в живота в Лондон — сряза го Луиза.
— Човек трябва да е роден от странностите на аристократичното общество, за да оцелее. Бих желал да не е така.
Луиза му отправи продължителен поглед. Знаеше, че не след дълго той ще излезе от живота й завинаги. Сива коса, топли сини очи, бръчици около устата и очите, донкихотовска усмивка. Беше един от най-привлекателните мъже, които някога бе срещала, независимо от изявлението, че му липсва чар.
Помежду им пламна искра. Питър леко се наклони напред, готов да я целуне. Луиза го желаеше повече от всичко друго, но той спря, преди устните им да се докоснат, и неохотно се отдръпна.
— Ти си най-сладката и най-щедра дама, която някога съм срещал — промълви той. — Но аз не мога да ти предложа бъдеще. Така че ще се въздържа да се възползвам от честта ти по този начин.
Луиза се опита да прикрие силното си разочарование.
— Кристофър би трябвало да е честен като теб — прошепна тя.
— А Маги би трябвало да е мъдра като теб, скъпа Луиза.
Луиза не се чувстваше мъдра. Чувстваше се стара, тъжна и глупава.
Тържеството свърши. Гостите бяха наредени като дърва за огрев във всяка стая на тъмната къща. В господарския апартамент три жени хъркаха високо в леглото с балдахин, а още две се въртяха на пода. Само Маги не спеше. Завивките й бяха захвърлени в един ъгъл на стаята, докато тя седеше до прозореца и гледаше луната. Изживяваше отново танца с Кристофър, усещането от силните му ръце, допира на твърдия му като скала гръден кош до гърдите й, преливащата топлина на усмивката и очите му. Колко още щеше да позволява на Кристофър да трови живота й?
Съпругата на един от директорите на железницата изхърка силно и се обърна. Двете й другарки по легло я последваха като в припев. Маги въздъхна. Тази нощ наистина искаше да е сама. Изведнъж си спомни, че нарът в плевнята е временно свободен. Ковачът беше напуснал преди седмица, а новият човек, който Мос бе наел, щеше да пристигне в ранчото едва след десет дни.
Наметна роба върху памучната си нощница и излезе на пръсти от стаята. В преддверието нахлузи чифт ботуши върху босите си крака. Бяха прекалено големи, но нямаше намерение да рови в килера си в тъмното, за да намери своите обувки. Тихо отвори предната врата и се промъкна навън, без да погледне към библиотеката и да види тъмната фигура, която седеше на бюрото и я наблюдаваше.
Кристофър поседя за момент, след като Маги излезе. Трябваше да спи с още шестима мъже в една стая и беше дошъл в библиотеката, за да остане насаме с мислите си. Би трябвало да мисли за Англия и за приятното си завръщане у дома. За нещастие умът му постоянно се занимаваше с Маги. Тази вечер тя беше като дама — красива и достолепна. Обикновено изглеждаше като мъжкарана, но дори и тогава му се струпваше красива. Щеше да му липсва. Господи, как щеше да му липсва! Тя беше неудовлетвореност, смях, досада, смелост, предизвикателство, сладост — пеперуда, която човек нито може да хване, нито да притисне.
Кристофър въздъхна. Тази вечер Маги беше дама и изглеждаше щастлива в тази роля. Може би сега беше времето да поговори с нея за намеренията си.
Последва я навън, като очакваше, че тя ще е в двора и ще гледа звездите, както бе правила няколко пъти, но Маги не се виждаше никъде. Кристофър бе озадачен и малко разтревожен, но светлината от фенера в прорезите на вратата на плевнята разкри скривалището й. Свари я да разстила одеяло върху нара на ковача в малкото помещение, преградено от общото.
— Маги?
Тя се сепна и подскочи.
— О, Кристофър! Стресна ме.
— Съжалявам.
Гледаше го като привидение, внезапно появило се от сън или може би от кошмар.