Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Мърсър скочи от всъдехода и протегна ръце в шейсетметровата дупка, за да извади кофата, която използваха за спускане до дъното на шахтата. Аника се качи, без да се колебае, и той я последва.
— Не се ли страхуваш от височини? — попита Мърсър, когато кофата бавно започна да се спуска.
— Катеря се по планините, за да се отпускам. Вероятно бих могла да сляза долу по-бързо от това ваше приспособление.
Мърсър не се усъмни в това. Стигнаха до дъното и той провери веригите, с които двамата с Айра бяха заключили вратите. Всичко изглеждаше непокътнато и той отключи. Даде едното фенерче на Аника и задържа другото за себе си. Мощните лъчи прорязаха мрака.
Този път усещането, че го наблюдават призраци, беше по-силно. В съзнанието му нахлу спомена за Игор Булгарин. Той поведе Аника към офицерските помещения, където в продължение на пет десетилетия бе лежал необезпокояван трупът на Джак Дилейни. Когато изровиха Игор, разчистиха доста сняг от коридора, но пак трябваше да се катерят по купчини лед. Макар и с грейка, Аника се движеше бързо и пъргаво, без да се подхлъзва или да опира на погрешно място ръцете и краката си. На Мърсър му беше по-трудно. Той бе свикнал с тесни тунели като този и си изкарваше прехраната с тях, но не беше толкова уверен по хлъзгави повърхности.
Преминаха последното препятствие и насочиха фенерчетата към пода. Аника коленичи, за да огледа по-отблизо мястото, и забеляза онова, което търсеше. Червеникавите ивици на пода бяха от кръв. Кръвта на Игор Булгарин. Неясните следи продължаваха по-нататък по тъмния коридор.
— Права беше — призна Мърсър.
— Ти също. Игор е искал да види трупа.
Двамата стигнаха до офицерските помещения и се приближиха до стая номер десет. Джак Дилейни изглеждаше така, както Мърсър го бе намерил. Лицето му беше толкова мършаво, че сякаш бе умрял от глад, и мъртвешки бледо с изключение на посивелите устни. Кокалестите му пръсти бяха сключени на гърдите, сякаш се бе молил в последния миг от живота си. Не се изискваше богато въображение, за да си представи човек какво разочарование е изпитал, след като бе оцелял толкова дълго време и накрая бе установил, че Кемп Декейд е изоставена. В празния поглед на отдавна мъртвите очи се четеше, че е умрял в самота.
— Променено ли е нещо? — Въпросът на Аника изтръгна Мърсър от мрачните мисли.
— Не. — Той огледа пода и видя още кръв. Няколко капки се бяха разплискали до стената. По разположението и формата им на сълзи Мърсър разбра, че са изтекли от раната. — Игор е умрял в тази стая. Или е бил нападнат от човек, който е искал да му попречи да види трупа, или е бил убит, за да се прикрие разследването на друг.
— Преди да направи нещо с трупа? — настоя Аника.
— Да. Никой от двамата не е докосвал трупа. Игор вероятно е слязъл тук около четири и половина сутринта. Убиецът е дошъл няколко минути след него. Видял го е там, ударил го е по главата и незабавно е започнал да прикрива доказателствата. Тъй като участниците в експедицията стават в шест, извършителят е имал час и половина да инсценира срутване и да се върне в спалното помещение, преди някой да забележи отсъствието му.
— Провървя ни. — Аника сложи раницата си на бюрото до леглото и се залови да преглежда Дилейни, като започна от краката и бавно продължи нагоре. Мърсър стоеше до рамото й и осветяваше с фенерчето ръцете й, така че Аника да вижда всичко. Тя стигна до устата на мъртвия и разгледа зъбите му.
— Погледни това.
В устата на Дилейни бяха останали само няколко зъба, които бяха толкова почернели и изтънели, че летецът едва ли е бил в състояние да дъвче с тях. Венците му приличаха на сурово месо. Аника се опита да открие следи от зъболекарска намеса, но не бе останало нищо.
— Много е кльощав.
— Не съм изненадан, като се има предвид какво е преживял.
Тя извади ролетка от раницата си. Дилейни беше висок само метър шейсет и пет с ботушите. Мърсър си помисли, че е твърде нисък, но тъй като не знаеше какви са изискванията за военните пилоти, не каза нищо. Аника нави нагоре ръкавите на Дилейни.
— Не трябва да го местиш, докато не дойдат представители на Военновъздушните сили — предупреди я Мърсър, но не много строго. И той беше любопитен като нея.
Погледна часовника си и видя, че са стояли в базата десет минути. Щеше да даде на Аника още пет. Не забравяше, че трупът е слабо радиоактивен. Това обясняваше загубата на зъбите и факта, че под вълнената шапка главата на Дилейни беше абсолютно плешива — още един симптом на силно облъчване.
— Какво ще кажеш за това? — Аника посочи правоъгълен белег на лявото рамо.