Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— Прилича на изгаряне.
— По-скоро дамгосване. Но няма символи, нито думи. Мърсър забеляза, че под пръстите на Дилейни се подава късче хартия.
— Какво е това?
— Имаш силно зрение. За малко да го пропусна. — Аника взе хирургична пинсета, измъкна сгънатото листче, като внимаваше да не премести ръцете на пилота, и го даде на Мърсър.
В същия миг помещението се изпълни с гъст черен дим. За няколко секунди лъчите на фенерчетата се превърнаха в бледи точки светлина, които не можеха да осветят повече от тридесетчетиридесет сантиметра в тъмнината.
— Какво… — Аника се закашля, преди да успее да довърши въпроса.
Мърсър я блъсна на земята, където въздухът беше сравнително чист. Очите й се зачервиха и се насълзиха. Белите й дробове се свиваха конвулсивно, за да се пречистят от пушека.
— Какво става? — изхриптя тя, като полагаше усилия да не повърне.
— Пожар. Знам ли. Трябва да се махнем оттук. — Как?
Той допълзя до вратата и въпреки талазите дим видя танцуващия блясък на огън на входа на офицерските помещения. Пламъците се разгаряха. Пътят към изхода минаваше през приближаващата се огнена вълна. Аника се промъкна до вратата.
— В капан сме!
Всичко се случваше твърде бързо, за да ги завладее паника. Съзнанието на Мърсър беше ясно и търсеше решение, но докато гледаше разгарящите се пламъци, нищо не можеше да измисли.
„Хванат си в капан от огън под земята. Има само един изход, който е блокиран. Всичко тук е направено от дърво и бързо ще изгори. Кислородът ще свърши, преди да се изпечеш. Пушекът ще изпълни шахтата и в същото време огънят ще изсмуче кислорода.“
— Мърсър!
„Бил си в подобно положение и преди — трескаво разсъждаваше Мърсър. — На други места и в друго време. Как се измъкна?“
Той знаеше, че отговорът няма да е лесен. Пожарите под земята, които бе преживял, бяха във въгледобивни мини, където екипи от обучени експерти се бореха с огъня.
„Знаеш как да се измъкнеш. Правил си го и преди. Как?“
Изведнъж Мърсър се сети какво да стори.
— Вентилационната шахта — извика той.
— Но тя е в средата на огъня! — Аника се задушаваше. — Няма да успеем да стигнем дотам.
— Не главната шахта, по която дойдохме. Пушекът е гъст и няма да я намерим. Трябва да минем през огъня и Да стигнем до гаража от другата страна.
— Как?
— Ще бягаме с всички сили.
— Защо не се опитаме да намерим вратите?
— Аника, тук няма нищо, което да е предизвикало пожара. Огънят е запален умишлено от убиеца на Игор, За Да ни попречи да докажем, че е бил убит. Не можем да Рискуваме да спрем насред пламъците, за да търсим врати, защото по всяка вероятност са блокирани. Трябва да стигнем до отсрещната страна. В гаража сигурно има вентилационни шахти за пречистване на въздуха, когато военните са оставяли там всъдеходите. Това е единственият ни шанс.
Мърсър се добра до леглото, където лежеше мъртвият Дилейни, и безцеремонно отмести трупа, за да вземе одеялата под него. Приближаващият се огън бе разтопил огромно количество лед и сняг и в коридора течеше вода. Мърсър хвърли одеялата в потока, за да ги намокри. Водата беше леденостудена и опари ръцете му като киселина.
— Съблечи грейката — заповяда той.
— Да не си се побъркал? Той се обърна към Аника.
— Да. Съблечи грейката.
Тя изпълни нарежданията, а Мърсър свали анорака си и го потопи във водата, после легна по гръб и изтръпна от допира с ледената река. Той наплиска краката си и усети как се образува скреж, който се чупи при всяко негово движение.
— Ще умрем от студ.
Мърсър намокри лицето и косата си.
— Предпочитам да премръзна, отколкото да изгоря. — Той взе червената грейка на Аника, потопи я във водата и й направи знак да се наплиска.
Устните й посиняха и зъбите й тракаха неудържимо. Ако успееха да минат през огъня, щяха да разполагат само с няколко минути, преди да измръзнат. Мърсър подаде на Аника грейката и облече капещия анорак. Дрехата тежеше поне пет килограма повече. Мърсър можеше само да се надява, че аноракът ще задържи достатъчно вода, за да го изолира от пламъците.
Огънят бушуваше само на петнайсет метра от тях. Ако се разпространяваше равномерно, трябваше да бягат бързо през шейсетметровата стихия, докато стигнат до открито пространство с чист въздух.
Мърсър дръпна качулката над лицето и сложи очилата си, а после се увери, че Аника също е добре предпазена.
— Внимавай, когато стигнем до средата на огъня. Не знам дали всичкият сняг се е стопил, затова туктам може да има преспи.
— Какво ще стане, ако пожарът е по-голям, отколкото мислиш?
Черният хумор не изостави Мърсър.