Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
— Според мене „Наслада“ е извънредно хубаво — каза Брайън, наблюдавайки я с блеснали очи.
Фийби го изгледа със съмнение.
— Това е много красиво любовно стихотворение — изрече тя след секунда колебание.
— Но малко волнословно — почти сте права — каза той с още по-широка усмивка. — Може би твърде много, за такава невинна чувствителност.
— Аз не съм невинна! — протестира Фийби, усещайки, че той й се подиграва. — Чела съм много, сър.
— О, простете. Не исках да бъда груб — побърза да каже Брайън. — Разбира се, като поетеса вие самата гледате на по-рискованата литература с по-изтънчен поглед отколкото обикновените жени.
— Не знам дали ми се подигравате или не — изтърси Фийби. — Но няма да ме изкарате от равновесие, ето това ще ви кажа. — И тя направи лек реверанс. — Благодаря за подаръка, сър.
Брайън хвана ръката й и я поднесе към устните си.
— Простете ми. Не исках да ви обидя. Може би малко се пошегувах, но ви намирам доста очарователна.
Фийби се изчерви.
— Наистина не би трябвало да говорите така. Аз съм омъжена жена.
Тя освободи ръката си и се отдалечи, леко объркана.
Брайън остана да я наблюдава. Разсеяно се почеса по главата. Имаше нещо в нея… нещо неуловимо и същевременно непреодолимо привлекателно. Абсурдно беше да намира тази наивна загубенячка за привлекателна. И много опасно.
Стисна устни. Бе дошъл тук да я унищожи, а не да се люби с нея… колкото и да му бъдеше забавно да украси с рога тая студенокръвна риба Гранвил. Вторият му баща не беше мъж, който да оцени по достойнство трепетната сексуалност на Фийби. Тя самата дали я съзнаваше?
Фийби побърза да излезе от къщата. Този да не би да се опитва да флиртува с нея? Презрително сви рамене. Никога не би могла да си представи Катон да флиртува с нея или с която и да било. Това беше патетична игра. И толкова необикновена.
Но с това нямаше да отблъсне господин Море, реши тя. Ако тя заиграеше с открити карти, той можеше да й бъде доста полезен. Познанията му за модата например бяха несъмнени. И ако успееше да го накара да й каже това, което Катон не би й казал, тогава може би щеше да изненада съпруга си с информирани коментари върху всички въпроси, които го интересуваха.
Разговорът, който бе дочула снощи, например. Катон и Кромуел се бяха спречкали. Ситуацията изглеждаше доста сложна. Разминаване в мненията как да се приключи войната. Това трябва да беше извънредно сериозен проблем. Може би Брайън би могъл да даде известни предложения, ако подходеше дискретно към него.
Фийби вървеше из селото, учудена от тишината. Обикновено в този утринен час особено в такъв хубав ден, вън трябваше да има хора да работят в градините си, да къткат пиленцата си, да секат дърва за огрев. Минавайки край „Мечката“, дочу гласове, долитащи през отворената врата.
Бяха мъжки гласове и Фийби не спря. Ако селяните се бяха събрали в кръчмата, нямаше да посрещнат добре влизането на жена. Останалите в селото мъже смятаха жените за недостойни да бъдат посветени в мъжките работи, които наистина бяха толкова важни, че някаква си там жена не би могла да ги схване.
Тази мисъл накара Фийби да изсумти презрително. Достатъчно добре знаеше как селянките успяват да свързват двата края, познаваше жертвите, които правеха за семействата си, безкористието, с което се нагърбваха със собствения си товар и с този на мъжете, затова нямаше никакво време да се занимава с упорито насажданата вяра в мъжкото превъзходство.
Гората беше тиха, снегът отдавна се бе стопил и на Фийби й се стори, че може да усети първия слаб полъх на пролетта. Едно кокиче изправяйте крехката си главичка сред покритите с мъх корени на стара бреза, един фазан излетя от храста край пътеката, натежал от боровинки.
Сърцето на Фийби се ободри, както винаги през това годишно време. Винаги й се струваше, че може да очаква много неща.
Вратата на Мег стоеше отворена, а черният котарак седеше на прага и се миеше. Погледна небрежно Фийби със зеленозлатистите си очи.
— Мег! — Тя провря глава през вратата. Мег не се виждаше никъде. — Къде е тя? — обърна се Фийби към котарака, който премига и се прозя, изправи се, протегна се, изви гръб и тръгна лениво по пътеката с вирната опашка.
Фийби сви рамене и го последва. Котаракът винаги знаеше къде е господарката му. Едва ли господарка, поправи се Фийби. Другарка беше може би най-точната дума. Котките не признаваха висшестоящи. Добър пример, може би, помисли тя със същото вдъхновение, което я бе придружавало по пътя й дотук.
Мег доеше една коза в малкия обор. Вдигна очи в радостна усмивка, когато съзря Фийби да се задава след котарака.