Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Не казвам, че ще бъде лесно. Изправени сме пред враг, лишен от съвест. Тези същества, които видяхте набити на колове отвън, бяха изпратени срещу нас. Спомнете си тяхната съдба, докато обмисляте думите ми.
Ако изборът ви е да се присъедините към Императорския орден, тогава се моля духовете да бъдат по-благосклонни към вас в отвъдния ви живот, отколкото ще съм аз в този.
Можете да си вървите.
Тринадесета глава
Стражите кръстосаха копията си пред вратата:
— Господарят Рал желае да говори с вас.
В залата не бе останал никой от гостите. Броган съзнателно се забави, за да види дали някой няма да поиска аудиенция с Господаря Рал. Повечето бяха побързали да си тръгнат, неколцина — както предполагаше Броган — се бяха позабавили. Любезните им молби бяха отхвърлени от стражите. Балконите също бяха опразнени.
Броган и Галтеро, между тях Лунета, се отправиха по мраморния под към подиума, придружавани от отекващите в празната зала стъпки и от потракването на оръжията на стражите зад тях. Огромната каменна зала бе осветена от меката светлина на газена лампа. Господарят Рал седеше на стола до този на Майката Изповедник. Щом тримата се запътиха към него, той се облегна назад и се загледа в тях. Повечето Д’Харански войници бяха освободени заедно с гостите. Генерал Рейбич стоеше с мрачно лице отстрани до подиума. Двамата огромни мъжаги, както и трите Морещици около Господаря Рал, наблюдаваха гостите със студения поглед на усойници. Зад столовете се извисяваше змеят, който не ги изпускаше от искрящия си зелен поглед.
— Свободни сте — каза Господарят Рал на останалите войници.
След като удариха с юмруци гърдите си, те напуснаха помещението. Щом високата двойна врата хлопна зад гърба им, Господарят Рал плъзна поглед по Галтеро и Броган и го задържа върху Лунета.
— Добре дошла. Казвам се Ричард. А ти?
— Лунета, Господарю Рал. — Тя направи непохватен реверанс и се изкикоти.
Погледът на Господаря Рал се спря върху Галтеро, който премести тежестта си на другия крак.
— Извинявам се, Господарю Рал, задето едва не ви блъснахме вчера.
— Извиненията ви са приети. — Господарят Рал се усмихна на себе си. — Видяхте ли колко било лесно?
Галтеро не каза нищо. Господарят Рал най-после се обърна към Броган, вече със сериозно лице.
— Генерал Броган, интересува ме защо отвличате хора?
Тобайъс разпери ръце:
— Да отвличам хора? Господарю Рал, нито сме правили подобно нещо, нито имаме намерение да го правим.
— Съмнявам се, че сте човек, който обича уклончивите отговори, генерал Броган. По това си приличаме.
Тобайъс се покашля.
— Господарю Рал, сигурно се е получило недоразумение. Когато пристигнахме в Ейдиндрил, за да предложим помощта и сътрудничеството си за каузата на мира, заварихме града в смут, а управленските дела напълно разбъркани. Поканихме няколко души в двореца си, за да ни помогнат да разберем какви опасности грозят града. Това е всичко.
Господарят Рал се наведе напред.
— Горе-долу единственото нещо, което ви е интересувало, е било екзекуцията на Майката Изповедник. Откъде този интерес?
Тобайъс сви рамене:
— Господарю Рал, трябва да ви уверя, че през целия ми живот Майката Изповедник бъде фигура на властта в Средната земя. За мен бъде истински шок да разбера, че тя вероятно е била обезглавена.
— Почти половината град е присъствал на екзекуцията и може да потвърди, че Майката Изповедник е била обезглавена. Какво ви дава основание да отвличате хора направо от улицата, за да ги разпитвате за това?
— Ами понякога хората имат различни версии за едно и също нещо. Когато бъдат разпитани поотделно, си спомнят случилото се по различни начини.
— Екзекуцията си е екзекуция. Какво толкова има да се помни различно?
— Ами как е възможно да кажеш кой е бил качен на ешафода, ако си бил в най-отдалечения край на площада? Едва малцината, застанали най-отпред, са могли да видят лицето й, а повечето от тях, дори и да са го видели, едва ли са знаели как точно изглежда Майката Изповедник.
Очите на Господаря Рал запазиха застрашителния си блясък, така че Тобайъс побърза да продължи.
— Нали разбирате, Господарю Рал, все се надявах, че цялата работа е била някакъв номер.
— Номер ли? Насъбралите се хора са видели с очите си обезглавяването на Майката Изповедник — каза безстрастно Господарят Рал.
— Хората понякога виждат онова, което си мислят, че ще видят. Надявах се, че не бъдат видели наистина екзекуцията на Майката Изповедник, а че всичко е било спектакъл, под прикритието на който тя бъде успяла да избяга. Това бъде моята надежда. Майката Изповедник е поддръжник на мира. Ако тя е все още жива, това ще бъде един велик символ на надеждата за всички хора. Ние се нуждаем от нея. Ако тя е все още жива, се канех да й предложа закрилата си.