Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Габриел слезе от коня си и отиде при старейшината.
— С мен няма да преговаря — обясни тихо Тамсин, обърната към полковника. — Защото съм облечена като жена. Ако бях с партизанските си дрехи, щеше да се отнася с мен като с равна.
Джулиън я погледна равнодушно и вдигна рамене.
— Е, поне костюмът за езда е малко по-удобен от роклите — продължи Тамсин, за да го накара да заговори. — Нося отдолу панталон и се чувствам почти нормално. Но не мога да общувам с местните хора.
— Крайно време е да свикнете с новото си положение — посъветва я все така равнодушно той. Беше решил да реагира на приказките й като на оплаквания. — Жените в английското общество не се държат като мъже… или поне не, когато искат да бъдат признати от обществото.
Тамсин се отказа да се помири с него.
— Барона гледаше на Сесил като на равноправна — във всички отношения — отбеляза възбудено тя.
Джулиън я погледна недоверчиво.
— Значи е бил необикновен човек. — Той слезе от коня си и преди Тамсин да е успяла да се смъкне от Цезар с обичайната си бързина, я вдигна от седлото. При това се опита да не мисли за мекото тяло в ръцете си. Ароматът на косата й събуди чувствеността му и главата му се завъртя. — При известни обстоятелства жените позволяват на мъжете да им помагат, например при слизане или качване на кон, при слизане от карета и в много други случаи — обясни той с глас на съвестен учител и я остави да стъпи на земята.
— Пфу! — изфуча отвратено Тамсин. — Мисля, че все още мога да се справям сама. Краката ми са достатъчно здрави.
— Вярвам, но трябва да се научите да се държите като представителка на слабия пол, както и да показвате, че рицарската учтивост ви е много приятна.
Тамсин изкриви лице и Джулиън започна да се забавлява.
— Разбира се, ако не предпочитате да забравите договора ни — добави небрежно той.
Тамсин му изплези езичето си и полковникът избухна в смях. Това я ядоса още повече, но той й обърна гръб и отиде при Габриел, който все още преговаряше със селянина. При това великанът оглеждаше внимателно стратегическите предимства и недостатъци на селото.
— Ако сложим по един пост от двете страни на пътя, ще се опазим от нощните нападения на разбойниците — отбеляза Джулиън.
— Вярно, но какво ще кажете за пътя от планината? — попита Габриел и хвърли изпитателен поглед към планинския склон, който се извишаваше над селото. — Трябва да охраняваме и обора. Аз ще поема първата стража с трима от наемниците. Вие ще поемете втората, разбира се, ако нямате нищо против.
— Нали селяните не знаят какво носим със себе си…
— Кой ги знае — промърмори Габриел и смръщи чело. — В планинските области слуховете се разпространяват с бързината на огъня, полковник. Навсякъде има очи, които ни дебнат. Може би не знаят какво пренасяме, но знаят, че товарът ни е много ценен и го охраняваме непрекъснато. Значи си струва да го откраднат.
— Е, тогава нека организираме лагера си колкото се може по-добре. — Джулиън се обърна към товарните коне и видя, че Хосефа и Тамсин вече са отнесли хранителните припаси в плевнята. Тамсин се спъна в полата си и промърмори някаква ругатня. Изведнъж спря, пусна товара си на земята и отвори полата на костюма си. Въздъхна доволно и се освободи от неудобната пола, под която носеше кожен панталон. Извърна се, погледна предизвикателно полковника, грабна полата си под мишница и изчезна в плевнята.
Джулиън реши да се престори, че не е забелязал нищо, и тръгна бавно към натоварените коне.
Тамсин и Хосефа бяха заети да запалят огън в двора пред плевнята и да приготвят вечеря. Джулиън надзираваше разтоварването на конете, а после организира защитата на съкровището. Беше безкрайно изненадан с каква естественост Тамсин бе поела домакинските задължения. Очакваше, че тя ще се включи в разтоварването на конете и ще предостави готвенето на Хосефа, но двете жени очевидно се разбираха чудесно и много скоро в двора се разнесе сладък аромат на кафе.
Джулиън отиде при тях.
— Какво готвите? Мирише чудесно.
— Полента — обясни Тамсин и вдигна поглед от котлето, в което вреше златиста каша. — Ей там има бъчвичка с вино, която трябва да бъде отворена — допълни тя и посочи с голямата дървена лъжица. — Бихте ли я отпушили? Мъжете са много жадни и… о,… всичко е наред, Габриел вече е свършил тази работа.
Хосефа промърмори нещо и се приведе още по-ниско над тигана, в който задушаваше гъби. Тамсин й хвърли бърз поглед.
— По дяволите.
— Какво става?
— Хосефа се бои, че Габриел е решил да се забавлява. Казва, че е минало повече от месец, откакто за последен път е изпразнил бъчва с вино, а днес си има и добра компания.