Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Хм… Много от големите шпиони понякога стават жертва на най-случайни произшествия — продължи Питър.
— Хм… хм…
— О, страшно мразя, когато си в такова настроение. С теб изобщо не може да се разговаря.
Хари се обърна и погледна Питър право в очите.
— Надявам се, че няма да кажеш за предположенията си на Аугуста.
— Да не съм луд. Все пак искам да доживея до първата брачна нощ с Клаудия Болингър. Изобщо не бих искал да рискувам — засмя се той. — Въпреки всичко аз обичам Аугуста, тя е мой добър приятел, роднина на бъдещата ми съпруга, а освен това е графиня Грейстоун — жена на моя най-добър приятел. В никакъв случай не желая да я наскърбя с моите празни предположения, че брат й може да е бил предател.
— Точно така — процеди през зъби Хари.
След половин час каретата спря пред дома на графа. Хари пожела лека нощ на Питър и се качи по стълбите.
Икономът Кредок отвори вратата, прозявайки се, и уведоми господаря си, че всички в къщата спят, с изключение на госпожа Грейстоун.
Хари кимна и влезе в библиотеката. Наля си чаша бренди и се загледа през прозореца, докато премисляше всяка подробност от преживяното тази нощ.
Той допи питието си, отиде до писалището и видя върху него лист хартия, сложен така, че веднага да се забележи. На него беше написано:
Програма за четвъртък:
1. Сутрин — посещение на книжарници.
2. Следобед — разходка в парка и наблюдение на пускането на балона на господин Митфорд във въздуха.
P.S. Надявам се, че програмата ще бъде одобрена.
Хари се замисли. Настроението на съпругата му се усещаше дори и по бележките, които му оставяше. Ако беше докоснал листа, той сигурно щеше да го опари.
В парка се бе събрала огромна тълпа, която искаше да наблюдава издигането на балона, който всеки момент щеше да се понесе в безоблачното лятно небе. Още с пристигането им Мередит започна да задава толкова много въпроси, че Аугуста едва смогваше да й отговори.
— С какво е пълен балонът?
— Понякога се пълни с водород, но тъй като е опасно, днес господин Митфорд ще го напълни с горещ въздух. Нагряват го с тези горелки. Той ще издигне балона. Виж тези торбички, пълни с пясък. Когато се качи в него, господин Митфорд ще ги изхвърли зад борда, за да полети по-леко и по-бързо. Защото горе вятърът ще охлади въздуха, а той иска да прелети доста голямо разстояние.
— Когато балонът се издигне високо, става ли горещо?
— Чувала съм, че на хората горе им става студено.
— Интересно. А защо? — продължаваше настойчиво Мередит.
— Нямам представа. Питай баща си — познанията й по този въпрос свършваха дотук.
— А мога ли да се кача на балона?
— Не, мила. Баща ти няма да бъде съгласен. Макар че това ще бъде голямо приключение.
— Ще бъде чудесно, нали?
Суетнята около балона се засили. Бяха го напълнили с горещ въздух. Въжетата, които го задържаха, бяха стегнати върху колчета, забити в земята. Но времето за полет беше дошло и господин Митфорд — слабичък и енергичен човек, подскачаше насам-натам и раздаваше заповеди на няколко момчета, които послушно му асистираха.
— Отстъпете! Всички да отстъпят назад! — извика Митфорд.
Той се качи в коша с още двама души и тълпата се отмести по-далече от въжетата.
— Казах ви да се дръпнете още встрани. Пазете се! Момчета, освободете въжетата!
Шареният балон започна полека да се издига. Тълпата крещеше от радост и насърчаваше Митфорд и екипажа му.
Мередит беше ахнала от възторг.
— Виж, Аугуста! Погледни как се издига все по-нагоре! О, как бих искала да бъда сега с тях!
— И аз също — каза графинята, като отметна назад глава, за да вижда по-добре, а с едната ръка държеше сламената си шапчица да не падне.
Изведнъж усети, че я дърпат за полата. Помисли си, че е някой от тълпата, но когато я дръпнаха за втори път, тя се обърна и видя един хлапак, който й подаваше някаква бележка.
— Вие ли сте госпожа Грейстоун? — попита той.
— Да, защо?
— Това е за вас — момчето тикна листа в ръката й и избяга.
— Какво е това, за Бога? — Аугуста погледна хартията.
Мередит не забеляза нищо. Тя се бе заплеснала в балона. В бележката пишеше:
Ако искате да научите подробности за смъртта на вашия брат, бъдете в уличката до къщата в полунощ. Не казвайте на никого за моето писмо.
— Аугуста, това е най-интересното нещо, което някога съм виждала — бърбореше Мередит. Погледът й все още бе забит в небето. — Къде ще ходим утре?
— На цирк — каза разсеяно Аугуста, докато прибираше бележката в чантичката си. — В „Таймс“ пише, че ще има дресура на коне, фокуси и други неща.
— Ще бъде хубаво, нали? Но не мисля, че ще бъде толкова интересно, колкото днешното преживяване. А татко ще дойде ли с нас?