Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Аугуста!
— Да, Хари? — тя се извърна и се облегна на гърдите му.
— Искам да те попитам нещо за снощното ти приключение.
— И какво е то, милорд? — попита спокойно Аугуста. Учудващо беше, че когато бяха двамата в леглото, тя не се притесняваше от него, не се дразнеше от въпросите и заключенията му.
— Защо не дойде веднага при мен, щом получи бележката? Защо отиде сама на тази среща?
— Не зная дали ще ме разбереш — въздъхна тя.
— Ще се опитам. Зная, че не можеш да стоиш безучастна в това разследване, и с право. Но кажи ми, защо не ми призна за бележката? Или може би се страхуваше, че информацията, която щяха да ти дадат, би била улика срещу брат ти?
— О, не, напротив. Аз реших, че след тази среща в полунощ облакът, надвиснал над честта на Ричард, ще се разсее.
— Тогава защо не ми се довери? Знаеш, че и аз съм заинтересован.
— Исках да ти докажа, че мога да ти бъда в помощ така, както твоите най-близки приятели.
— Имащ предвид Сали и Питър? Но това е глупаво. Те са много опитни. Знаят как да се пазят. Ти нищо не разбираш от тези неща.
— Точно заради това. Искам да се науча, искам да бъда твоя вярна приятелка, най-близкият ти човек, с когото можеш да споделиш всичко. Искам да бъда свързана с теб така, както Сали и Питър.
— Но, Аугуста, ти си моя съпруга. Ние сме къде-къде по-силно свързани от всичко на света. Уверявам те — промърмори Хари.
— Чувствам се свързана с теб само когато сме в леглото. Това не е достатъчно, защото през другото време между мен и теб има пустота.
— Няма никаква пустота, мадам — той я потупа по гърба.
Тя потрепери и се отдръпна.
— Има празнота, защото ти не ме обичаш. Ти само ме желаеш, а това не е едно и също.
— Голяма специалистка си в тази област — вдигна вежди той.
— Всяка жена разбира от това и прави разлика между любовта и страстта. Не можеш да я излъжеш.
— Това означава ли, че пак ще спорим по тези въпроси и ще се караме?
— Не — Аугуста отново се облегна на рамката на леглото и каза решително: — Реших, че като не мога да спечеля любовта ти, то трябва да спечеля приятелството ти. Искам да бъда твой приятел. Един от тези, с които споделяш всичко. Разбирате ли ме, милорд?
— Но, Аугуста, та това са глупости. Толкова си емоционална. Чуй ме. Ти си част от моето семейство — той вдигна брадичката й и я погледна право в очите. — Никога не забравяй това. Ти си моята съпруга. Не си агент и никога няма да позволя да се въвличащ в опасни игри. Ясно ли е?
— Но свърших добра работа, Хари. Признай го. Донесох ти нещо интересно. Само си помисли — някой е решил да ни подведе по грешна следа. Искал е да помислим, че брат ми е Паяка. От това обаче произлизат много въпроси.
— Наистина е така. Най-интересният от които е, че Паяка е все още жив, а иска да го мислят за умрял. Което пък ни кара да мислим, че в момента той съществува и е приеман като член на обществото. Страхува се да не разберем нещо за миналото му и сега е станал още по-опасен от всякога — размишляваше гласно Хари.
— Да, разбирам — рече Аугуста.
— Колкото повече мисля за снощното ти приключение, толкова повече се боя за теб, защото те грози реална опасност. Вината е само моя.
— О, моля те, недей. Това повече никога няма да се повтори. Ако получа някога такава бележка, ще ти я дам веднага. Заклевам се — тя се разтревожи, защото гласът му звучеше някак различно. Така се променяше винаги, когато издаваше заповеди.
— Вярвам ти и се надявам, че ще бъде така. Но за в бъдеще двете с Мередит няма да излизате от къщата без мое разрешение. Най-малкото ще бъдете придружавани. Ще говоря с някой от прислужниците и ще предупредя Кредок да не би разрешава да излизате сами.
— Добре, милорд — Аугуста въздъхна облекчено. Можеше да бъде и по-лошо. Как ли щеше да се чувства например, ако Хари й беше заповядал изобщо да не излиза? Тя мислено се поздрави, че успя да избегне това.
— Ясно ли ви е, мадам?
— Да, ясно.
— И още нещо. Никакви среднощни разходки без мен или придружител!
Това вече беше прекалено.
— Хари, отиваш твърде далеч. Уверявам те, че аз и Мередит ще вземем цяла група придружители със себе си… Моля те, не ни карайте да стоим вкъщи, милорд.
— Съжалявам, Аугуста — каза той строго, — но аз ще се тревожа за двете ви и няма да мога да се съсредоточа върху разследването. Няма да зная какво е положението в дома ми.
— Тогава кажете на дъщеря си, че утре вечер не може да отиде на цирк — отговори графинята.
— Искаш да водиш Мередит на цирк? Не мисля, че това е подходящо развлечение за нея. Та това са глупости. Разни клоуни, жени акробатки, яздещи коне. Никак не е подходящо за малко момиче. Не мислиш ли?