Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Възможно — измърмори Хари.
Бликър не обърна внимание на забележката. Той говореше разпалено и се вживяваше в разказа си.
— Както си стоях в полумрака, объркан от случилото се, изведнъж притича и другият. Той търсеше младежа. Като го видя, отиде до него и се наведе. Видях, че държи нож.
— Зашеметяващо. Продължавай — процеди през зъби Хари.
— Тогава умиращият каза на другия: „Ти ме уби, Болингър. Ти ме уби. Защо го направи? Не съм казал на никого кой си и какъв си. Не съм казал на никого, че ти си Паяка.“ — Бликър се отпусна щастливо на масата. — Тогава младежът умря, а другият избяга.
Хари поседя за момент мълчаливо, после се изправи.
— Хайде да се махаме оттук, приятелю. Просто си загубихме времето.
Бликър скочи разтревожен.
— Ей, какво стана с парите? Обещахте да ми платите за информацията.
Хари сви рамене и хвърли на масата няколко монети.
— Това ти е достатъчно. Всичко беше лъжа. Дай част от тези пари на този, който ти е наредил да ми разкажеш тази история.
— Лъжи? Как така лъжи? Казах ви цялата проклета истина — извика разярено Бликър.
Хари погледна тревожно към Питър, защото знаеше, че този вик биеше тревога. Всички в кръчмата гледаха към тяхната маса.
— Ще минем през задната врата. Тя е по-близо.
— Чудесно. И аз така мисля — Питър отвори задната врата и изчака Хари да мине пръв. — След вас, сър — той се поклони за довиждане.
Графът излезе навън в някаква тиха уличка. Питър вървеше плътно до него. Зад тях се чуваха крясъците на Бликър и останалите пияници.
— По дяволите! — изруга Хари. Беше видял как човек с нож в ръка излезе от уличния мрак. Острието проблясваше на лунната светлина.
17.
Хари замахна с абаносовия си бастун, удари силно нападателя по ръката и ножът отхвръкна встрани. После бързо отви дръжката на бастуна и оттам се показа дълго острие. С един скок се метна към мъжа в тъмнината и опря ножа в гърлото му.
— Да пукнеш дано! — извика онзи, отстъпи крачка назад, подхлъзна се и падна в купчина боклук, като ругаеше наляво и надясно.
— Да побързаме! — каза Питър, приковал поглед в жертвата на Хари. — Очаквам всеки миг нашите приятели да излязат от кръчмата.
— Нямам никакво намерение да оставам тук — отвърна той, докато прибираше ножа си. После размаха абаносовия бастун и двамата с Питър безшумно изчезнаха в мрака.
Шелдрейк вървеше малко по-напред от приятеля си, тъй като познаваше квартала. Когато най-после излязоха на една по-голяма улица, Питър се обърна към Грейстоун:
— Знаеш ли, Хари, забелязал съм, че изпадам в такива опасни ситуации само заради това, че ти си толкова стиснат. И даваш малко пари за неверни сведения.
— Твърде е възможно. Аз пък съм забелязал, че винаги изпадам в трудни и опасни ситуации, когато съм с теб. Може би има някаква логика.
— Глупости. Само си въобразяваш. Шелдрейк познаваше тази част на града почти на пръсти и благодарение на това те бързо се измъкнаха от мрачните, тесни и пълни с опасности улички. Така не след дълго двамата вече стояха на една от централните улици на Лондон.
Хари вдигна бастуна си и спря една карета, от която тъкмо бяха слезли група пияни младежи.
Той се качи и седна срещу Питър. И двамата мълчаха. Графът разсеяно гледаше през прозорците тъмните улици на Лондон. Питър бе вперил замислени очи в приятеля си. Най-после попита унесено:
— Интересна история, а?
— Да — едва чуто проговори Хари.
— И какво разбра от всичко това?
Хари си мислеше за разказа на Бликър.
— Не съм съвсем сигурен.
— Единственото вярно нещо може би е времето. Болингър е бил убит на другата нощ след пожара. Могъл е да подпали клуба и да убие един от членовете му, за да заличи следите си. А след това е бил застрелян на излизане от Лондон — разсъждаваше Питър.
— Да.
— Доколкото знаем, Паяка престана да действа веднага след абдикирането на Наполеон през четиринадесета година. Това съвпада със смъртта на Болингър. Той е бил застрелян през месец март същата година. През времето между бягството на Наполеон от Елба и последната му битка при Ватерло не се е появявал. Разгромът на Наполеон беше неизбежен и може би той е знаел това. Затова и не се появи повече.
— Прав си. Паяка изчезна някъде през пролетта на 1814 година. Може би той самият просто е станал жертва. Мислиш ли, че Ричард Болингър може да бъде Паяка? — попита Хари.