Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Колко вълнуващо. Говори ли вече с този човек? — Аугуста се увлече в разговора със Сали. Беше й страшно интересно.
— Не съм се срещала още с него. Защо си толкова възбудена? Сигурно Грейстоун лично те е запознал с този въпрос.
— Интересувам се от резултата. Зная, че е много важно за Хари.
— Да, така е — каза Сали и замълча. След малко отново се обърна към Аугуста: — Мила, знаеш, че книгата за облози винаги е отворена на определена страница.
— Да, зная. И какво от това?
— Ако някога я намериш затворена, веднага я вземи и я занеси на Хари. Нека той да я отвори.
— Но, Сали, за какво става дума? — Аугуста я погледна учудено.
— Зная, че ти звучи доста тайнствено и мелодраматично, но това може да се случи. Просто те предупреждавам. Само ми обещай, че ще го направиш. Веднага щом видиш, че книгата е затворена, предай я на Грейстоун.
— Обещавам. Сали, кажи ми защо е всичко това?
— Засега не мога да ти кажа нищо повече. Грейстоун знае, че аз винаги проверявам информацията, преди да му я предам окончателно. Съпругът ти не обича да му подават неточна информация. Това го вбесява, а той не прощава грешките. Попитай Шръгс. Никога няма да забравя как веднъж се беше забъркал доста неприятно със съпругата на един френски офицер… Но това е много стара история.
— Разбирам — каза замислено Аугуста и отпи от чая си.
Почувства се излишна в този кръг от приятели — Сали, Питър и Хари. Те бяха верни един към друг, имаха заедно преживяно минало.
Аугуста познаваше много добре това чувство. Подобна взаимност имаше между нея и брат й, когато Ричард беше жив. Сега това й липсваше много. Тя обаче чувстваше, че започва да се привързва към новото семейство. Мередит полека-лека я допускаше близо до себе си, а страстта на Хари бавно се превръщаше в друго чувство — той вече не можеше да живее без нея. Но тя чакаше нещо повече. Жадуваше да бъде важна част от живота на съпруга си, такава, каквато Сали и Питър са били навремето. Искаше да бъде близка приятелка на съпруга си и той да й се доверява.
— Вие тримата сте били едно голямо семейство, нали? — попита кратко Аугуста.
— Не съм мислила по този въпрос, но може да си права. Ние бяхме доста различни, но поемахме големи рискове, вярвахме си и се нуждаехме един от друг. Понякога животът на единия зависеше от работата на другия. Тези неща свързват много здраво хората.
— И аз мисля така.
Хари седеше зад писалището в библиотеката си, когато чу шум в антрето. Съпругата му и дъщеря му се прибираха от разходка. „Точно навреме“ — помисли си той. Два дни вече Аугуста разхождаше Мередит по улиците на Лондон. Когато той се върна вкъщи, никой не знаеше къде точно е отишла графинята с малката господарка. Икономът Кредок предположи, че е завела детето в Британския музей. Но Хари знаеше много добре, че не са там. Такива развлечения бяха съвсем отегчителни за деветгодишно дете. Не вярваше на предположенията на Кредок.
Той стана и отиде до вратата. Щом го видя, Мередит хукна към него. Розовата й шапчица се търколи на пода. Очите й горяха от възбуда.
— Татко, татко, познай къде бяхме!
Той изгледа сърдито Аугуста, която тъкмо сваляше шапката си, накичена с червени и жълти цветя. Тя невинно му се усмихна. Хари отново погледна детето.
— Не мога да позная. Предавам се.
— Бяхме в клуба, татко — Възкликна Мередит.
— Какво?!
— Аугуста ми каза, че този клуб приличал много на вашия, само че бил за жени. Беше много интересно. Всички бяха любезни с мен и ми отговаряха на най-различни въпроси. Видях как няколко дами пишат книги. Една от тях пише за амазонките. Не е ли вълнуващо?
— Много е вълнуващо — отговори Хари, като хвърли към съпругата си ядосан поглед, който тя се направи, че не забелязва.
Мередит не обърна внимание на това и продължи да разказва за следобедните си приключения.
— Там видях портрети само на жени. Имаше дори портрет на Клеопатра. Аугуста ми разказа за всички тях и ми каза, че те ще са ми за пример. Срещнах се с лейди Арбътнот, която ми предложи сладкиши и ми разреши да ям колкото си искам.
— Да, виждам, че си преживяла много интересни мигове, дъще. Сигурно си доста уморена.
— О, не, не съм, татко. Никак.
— Няма значение. Госпожа Бигсли ще те заведе горе в спалнята. Аз искам да поговоря насаме с майка ти.
— Да, татко.
Детето се подчини, но все още впечатлено от видяното в клуба, продължаваше да бърбори на икономката, докато се качваха по стълбите.
Графът се намръщи.
— Аугуста, ако обичаш, последвай ме в библиотеката. Искам да си поговорим.
— Да, милорд. Случило ли се е нещо?