Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Ще си поговорим на четири очи.
— А, разбирам. Пак съм ви ядосала.
Тя влезе в библиотеката и се намести в креслото срещу писалището, зад което седна Хари. Той сложи ръцете си върху полираната повърхност и дълго мълча. Искаше му се Аугуста да разбере вината си и гнева му.
— Милорд, не ме гледайте толкова страшно. Чувствам се ужасно. Защо не ми кажете поне една дума?
— Ще ви кажа, госпожо. Не ми е приятно да водите детето ми в „Помпея“.
— Мислех, че няма да имате нищо против да посетим лейди Арбътнот.
— Нямам нищо против дъщеря ми да се среща със Сали, но не желая Мередит да посещава този глупав клуб. И двамата знаем, че там ходят жени от по-друго тесто.
— От друго какво?! — очите й гневно заблестяха. — Какво искате да кажете, господине? Искате да кажете, че членуващите в клуба са леки жени? И мислите, че мога да преживея такава обида?
— Не исках да кажа това. Казах, че са по-различни. Тези жени са независими и правят каквото си щат, без да се съобразяват с обществото. Наричат себе си „оригинални“. От свой собствен опит и наблюдения мога да кажа, че членовете на клуба са луди и необуздани. Това не са жени, които могат да служат за пример на дъщеря ми.
— Трябва да ви напомня, милорд, че вие се оженихте за една от членуващите в този клуб.
— Именно. Това ме кара да мисля че в него членуват жени с по-особен характер, нали? Но нека да се изясним. Когато ти разреших да пътуваш с мен за Лондон, много добре ти обясних, че няма да имам никаква възможност да се занимавам с теб и Мередит. Ти ми даде дума, че ще бъдеш много разумна и ще подбираш местата, на които водиш дъщеря ми.
— Аз действително внимавам. Тя е в безопасност.
— Не говоря за физическа опасност — сряза я Хари.
— А за морална може би? Значи смятате, че членките на клуба ще повлияят лошо върху морала и възпитанието на Мередит? И затова може би няма да си простите, че се оженихте за една от лудите от „Помпея“?
— По дяволите, Аугуста, ти преиначаваш думите ми! Не ме притеснява нито моралът, нито тяхното поведение — Хари чувстваше, че ще полудее. Искаше само да я посъветва, а ето че разговорът се превърна в кавга.
— Радвам се да чуя това — злобно отбеляза Аугуста.
— Имам критично мнение само към тяхното свободно държание в обществото.
— Извинете, милорд, но колко от тях познавате лично? Или може би обобщавате мнението си за тези дами, като имате предвид мен?
Хари присви очи.
— На глупак ли ме правиш, Аугуста? Много добре зная кой членува в клуба.
— Вие, милорд?
— Да, аз. Проучил съм всичко и всеки в този клуб, преди да се оженя за вас, мадам.
— Но това е скандално! Та вие сте направили цяло разследване в „Помпея“! Но аз ще кажа на Сали — Аугуста скочи разярена.
— Кой мислите ми даде списъка на членуващите? Та аз знам произхода на всяка една от вас. За това са виновни Питър и Сали. Когато реших да се оженя за вас, проучих всичко и установих, че вие не сте в опасност, говоря за морална опасност. Нямам нищо против клуба, но не желая да водите дъщеря ми там.
— Разбирам.
— След нашата женитба щях да ви накарам да приключите с клуба изцяло, но не го направих заради Сали. Остава й още малко време да живее. Клубът и твоите визити я правят жизнена.
— Ах, колко мило от Ваша страна, милорд! — възкликна саркастично Аугуста.
— Занапред ви моля да не водите там детето. Ясно ли е?
— Да, ясно — каза тя през зъби.
— И моля за в бъдеще да ми оставяте точна програма за заниманията ви през деня. Не желая да се прибирам у дома и да ме информират, че просто сте излезли, а аз да се чудя къде.
— Програма за деня? Да, господине. Ще имате такава програма. Искате ли още нещо, Грейстоун? — Аугуста беше бясна.
Хари въздъхна, облегна се на стола и забарабани с пръсти по писалището. Той се разкайваше за скандала, но същевременно си мислеше, че понякога това беше необходимо, особено за неговата собствена съпруга.
— Това е всичко, мадам.
Тя леко се завъртя, после спря и го погледна.
— Искам да ви помоля нещо, господине. Става дума за една услуга.
Хари си помисли, че това ще бъде следващата яростна атака в защита на „Помпея“. Затова за момент замълча. Когато проговори, гласът му беше твърд. Такъв може би трябваше да бъде гласът на всеки строг съпруг.
— Да, мила? — той се опита да смекчи суровия си тон и си помисли: „По дяволите, може пък да ми поиска нова рокля или шапка. Ако е това, ще й разреша, за да се помирим.“
Аугуста отиде до писалището и постави двете си ръце върху него. После каза решително, като го гледаше настойчиво:
— Позволи ми да взема участие в разследването.
Той я погледна удивено.