Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— О, не, не! Боже мой, Аугуста, това не!
— Моля те, Хари. Зная, че не разбирам нищо от тези работи, но съм убедена, че ще се науча бързо. Аз също мога да ти бъда от полза, както Питър и Сали.
— Ти си напълно права. Действително нищо не разбираш. — „И Бог ми е свидетел, че никога няма да се научиш — продължи той наум. — Никога няма да го допусна.“
— Но, Хари…
— Приемам предложението ти, мила, но съм сигурен, че ще допринесеш повече вреда отколкото полза.
— Но, милорд, аз също съм намесена в това разследване. Искам да бъда част от вас, имам пълното право да бъда включена. Искам да ви помагам.
— Не, Аугуста, това е моята последна дума. Довиждане. Имам много работа. Тази вечер няма да бъда вкъщи. Ще вечерям в клуба с Шелдрейк — той взе перото за писане и сложи пред себе си едно от списанията, подредени върху писалището.
— Добре, милорд — тя се обърна и излезе, очите й бяха пълни със сълзи.
Хари искаше да я спре и да я прегърне. Щеше да я успокои в обятията си, но трябваше да бъде твърд и той си го наложи.
— Между другото, Аугуста…
— Да, милорд?
— Не забравяй всяка сутрин да ми даваш точна програма за деня. Например за утре.
— Ще впиша в тази програма всичко най-скучно и отвратително, сър.
Хари се намръщи, когато тя затвори с трясък вратата. Премести се на стола до прозореца и се загледа в цветята в градината. Не можеше да й каже защо я държи извън всичко. Тя беше права да се гневи. Но по-добре беше да се сърди, отколкото да бъде изложена на опасност или разочарована от брат си. Нещата все още не бяха напълно ясни. Мисълта, че Ричард Болингър е предател, все още тормозеше графа, а той не искаше да причинява болка на съпругата си.
Късно през нощта Хари и Питър слязоха от наетата карета в един от бедните квартали на Лондон. Преди час беше започнало да ръми и сега паважът беше хлъзгав. Лунната светлина се отразяваше в мокрите тесни улички.
— Знаеш ли, Шелдрейк, че ти познаваш много добре потайностите на Лондон — каза Хари и в този миг вдигна абаносовия си бастун, за да се предпази от големия почти колкото котка плъх. Очите на животното светнаха в мрака. Когато Хари замахна, то се скри в една купчина отпадъци.
— Навремето ти беше много любопитен да знаеш откъде черпя информация.
— След време ще трябва да забравиш всичко това, защото скоро ще се жениш. А не мога да си представя как Клаудия Болингър ще приеме всичко това.
— Наистина. Но като се оженя за госпожица Болингър, вечер ще имам по-интересни занимания от тези тук. Ето, това е уличката, която търсим. Човекът, с когото искаме да се видим, е уредил среща в кръчмата в края на улицата.
— Вярваш ли на твоя информатор? — попита Хари.
— Не напълно. Но сега сме в началото. Казаха ми, че мъжът, с когото имаме среща, се казва Бликър. Той е видял пожара. Рано или късно ще узнаем истината.
Прозорчетата на кръчмата блестяха зловещо в дъното на уличката. Хари и Питър влязоха и си проправиха път към масата за срещата. Беше задушно, опушено и мрачно. Пияниците, постоянните клиенти, бяха насядали на групи край дървените маси. Те огледаха враждебно новодошлите. Но хищническият им интерес секна, като видяха скъсаните им ботуши и оръфаните сака, които двамата бяха облекли за случая.
— Ето го, до вратата в дъното. Онзи, с червеното шалче около врата — каза Питър и тръгна навътре.
Бликър се бе почерпил порядъчно с джин, но никак не му личеше. Погледът му неспокойно шареше насам-натам.
Освен с червено шалче, Бликър беше и с кепе, нахлупено до веждите. Имаше голям червен камбест нос, а когато проговори, двамата приятели видяха, че му липсват предните зъби.
— Вие сте тези, дето искат да знаят как изгоря клуб „Сабя“, нали?
— Точно така — отговори Хари, намествайки се на дървената пейка точно срещу Бликър. Питър остана прав. Погледът му шареше из кръчмата и всеки миг той беше готов да реагира на внезапно нападение.
— Какво ще ни разкажеш за онази нощ? — попита Грейстоун.
— Ще ви струва доста — предупреди го пияницата с мазна усмивка.
— Ще платим, ако решим, че твоята информация си заслужава.
— Добре. Видях човека, който запали огъня. Вървях си по улицата, която пресичаше тази, дето се намираше клубът. Като чух пращене, вдигнах глава и видях, че през прозорците излизаха огньове — каза Бликър, като ги гледаше съучастнически.
— Продължавай — подкани го тихо и спокойно Хари.
— Няма да продължа, докато не ми дадете нещо — изсумтя Бликър.
Хари постави няколко монети върху масата.
— Ще получиш още, ако информацията е добра.
— По дяволите, много сте хитри — той се наведе още по-близо към графа и едва не го отрови с вонящия си дъх. — Добре тогава, ще ви разкажа още. Двама младежи изскочиха от клуба и се затичаха по улицата. Единият от тях се държеше за корема и кървеше като одрана свиня. Той пресече улицата и падна близо до мен.