Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— О, Хари! Знам, че си ядосан.
— Да, много съм ядосан.
— Така се страхувах да не те разгневя — тя се наведе и взе книгата.
— Седни — заповяда Хари.
— Да, милорд — тя свали пелерината си, прекоси стаята и седна от другата страна на писалището с вирната брадичка, готова да се защитава.
— Зная, че това, което направих, е много лошо.
— Да, наистина е така. Аз например мога да предположа, че се връщаш от някое среднощно рандеву, където си била с мъж.
— О, не, за Бога! Няма такова нещо.
— Радвам се да го чуя.
— Наистина, Хари, няма нищо подобно. Това е смешно.
— Така ли?
— Работата е там, че аз започнах разследване.
— Какво? И какво разследваш? — извика Хари.
— Смъртта на брат си, разбира се.
— О, по дяволите! — той се облегна върху писалището и я погледна заплашително. Аугуста се сви на стола, уплашена от гнева му.
— Да, казвам ви истината.
— За Бога! Вие ще ме уморите, мадам. А аз, глупакът, предполагах, че сте отишли до „Помпея“ и за по-пряко сте минали през градината.
— О, това няма нищо общо с „Помпея“. Отидох да се срещна с един мъж. Но той не беше там.
— Казах ли ви, че във всичко това е замесен мъж — каза строго Хари.
— Не в този смисъл. Уверявам ви, нямах любовно рандеву. Нека ви разкажа всичко подробно.
— Вярвам искрено, че няма да мога да ви разбера, но все пак разкажете. Какво се е случило? Моля ви, направете го колкото се може по-бързо, графиньо, защото търпението ми се изчерпва.
— Да, веднага. Днес в парка, когато гледахме издигането на балона, при мен дойде едно малко момче и ми подаде бележка, в която ми определяха среща в полунощ, ако искам да узная истината за брат си. Това е всичко.
— Това е всичко? Боже Господи! Това било всичко! — графът затвори очи и се хвана за главата. — Аз ще свърша в лудницата! Да, Господи, ще свърша в лудницата!
— Хари? Добре ли си? — промълви Аугуста.
— Не, мадам, никак не съм добре. Ще полудея! — той се изправи до писалището със скръстени на гърдите ръце, като я гледаше смразяващо. — Кой ти изпрати тази бележка?
— Не зная. На улицата нямаше никой. Но в тъмното е стоял човек, който ме е наблюдавал и е чакал аз да взема книгата. След това в дъното на улицата забелязах конник. Не видях лицето му.
— Дай да видя книгата — Хари я грабна от скута й.
Аугуста скочи и се повдигна на пръсти зад гърба му, за да види какво бе написано вътре.
— Това е някакъв дневник — нетърпеливо каза тя.
— Да.
— Не разлиствай страниците толкова бързо. Не мога да чета.
— Няма да разбереш нищо. Това е код. Много стар код — обясни Хари.
— Наистина ли? Можеш ли да го разчетеш? И какво общо има с брат ми?
— Много те моля, престани да бърбориш. Седни кротко и ме остави за няколко минути да го разгледам на спокойствие.
Аугуста се подчини. Седна тихо, сложи ръце на коленете си и зачака.
Хари отново се настани зад писалището. Отвори книгата и напрегнато започна да разчита кода. Той бавно прелистваше страниците. Мина доста време, преди да затвори дневника. После вдигна глава и погледите им се срещнаха. В неговия имаше нещо особено, което Аугуста не бе виждала досега. Побиха я тръпки. Очите му светеха.
— Е, милорд? — прошепна тя.
— Това са протоколи за закодирани сведения, които са били изпращани по куриери по време на войната. Познавам някои от тях, защото моите хора са улавяли повечето и аз съм ги разчитал.
— Но какво общо има всичко това с брат ми?
— Това е личен дневник, Аугуста, личен протокол. Което ще рече, че никой не се е докосвал до него освен притежателят му.
— Но кой може да е той? Кажи ми! — настояваше тя.
— Само онзи, който е знаел за сведенията, за имената на куриерите и френските агенти. Само той е могъл да има такъв дневник. И този дневник е принадлежал на Паяка.
— Но какво общо има брат ми? — Аугуста изпадна в паника.
— Изглежда, че някой иска да ни подведе на грешна следа. Някой се опитва да ни докаже, че брат ти е Паяка.
— Но това е невъзможно! Това е долна лъжа! — извика тя и скочи на крака.
— Моля те, седни и се успокой! — каза тихо Хари.
— Няма нито да седна, нито да се успокоя — Аугуста отиде до писалището, наведе се към графа и натъртено му заяви право в лицето: — Не зная какви доказателства имате. Чувате ли ме? Но моят брат не е предател! Повярвайте ми, не е! Един Нортъмбърланд-Болингър не може да бъде предател. Ричард не е Паяка! Повярвайте ми!
— Вярвам ти.
— Вярвате ми? Вярвате, че този дневник не принадлежи на Ричард? Наистина ли, милорд? Аз съм сигурна, защото почеркът не е на брат ми. Кълна се в това.
— Почеркът няма значение. Всеки умен мъж от шпионажа би променил почерка си. Още повече, когато пише такива неща.