Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Но, Хари! — викна Аугуста.
— Има други причини, които ме карат да вярвам, че брат ти не е Паяка.
— Много се радвам, милорд, че сте на това мнение. Никога няма да го забравя. Много съм ви благодарна.
Хари мълчаливо я наблюдаваше. Пръстите му барабаняха по кожените корици на книгата.
— Много се радвам да го чуя, мадам — той сложи дневника в чекмеджето на писалището и го заключи.
— Истина е, Хари — усмихна се широко Аугуста и после попита: — Като имам предвид кървавото стихотворение и тази книга, мога ли да ви задам един въпрос?
— Кажи.
— Какво ви кара да вярвате, че брат ми не е Паяка?
— Отговорът е ясен, Аугуста — каза Хари.
— Е, милорд? — тя пак се усмихна.
— Аз живея от доста седмици с един представител на рода Нортъмбърланд-Болингър и наблюдавам реакциите и поведението на тази порода. И мога да кажа, че тези Нортъмбърланд-Болингър притежават следните качества… — той леко потрепери.
— Да, Хари, продължавай — Аугуста отново седна. Беше объркана.
— Да-а… Искам да бъда точен… нито един от тази порода не притежава темперамента, нужен за шпионин.
— Какво искате да кажете с това? — настръхна тя.
— Искам да кажа, че вашият род е прекалено емоционален, твърде див, недискретен, невъздържан и идиотски, за да стане някой от вас шпионин. Или да кажем царя на шпионите.
— Аха, тъй значи?! Как смеете да говорите така! Как смеете да обиждате мен и рода ми! Извинете се веднага, сър! Искам удовлетворение! — Аугуста скочи на крака, обезумяла от гняв.
— Не ставай смешна. Никой не се извинява за това, че е казал истината.
— Вие за кой ли път обиждате семейството ми. Вие се подигравате и това ви доставя удоволствие… — яростта й се разпалваше все повече.
Хари я гледаше с удивление. Той бавно се надигна от стола и когато заговори, гласът му бе тих и спокоен:
— Моля? Не те разбирам.
— Чухте много добре, сър. Призовавам ви на дуел. Какво оръжие предпочитате? — тя цялата трепереше от гняв и обида. — Кажете ми веднага какво оръжие предпочитате! Ясно ли е?
— Ясно? Да-а… може би ще има дуел. И така, понеже е редно този, който е предизвикан на дуела, да избере оръжието и мястото, където ще се проведе дуелът…
— Хари! Какво правите, милорд? — графинята отстъпи, като видя, че съпругът и тръгва към нея, и хукна.
Грейстоун я настигна точно когато тя се опитваше да отвори вратата. Хвана я здраво през кръста и я метна на рамото си.
— За Бога, Хари, недей! Спри! Хари! — Викаше тя и риташе отчаяно.
— Щом искате дуел, мадам, сега ще се дуелираме. Ще използваме оръжията, с които самата природа ни е дарила, а мястото на дуела ще бъде моето легло.
— О, Хари! Изобщо не съм искала така.
— Много съжалявам — саркастично се извини той.
Хари се изкачваше по стълбите, преметнал на рамо Аугуста, когато на вратата на кухнята се появи Кредок. В движение навличаше сакото и обувките си.
— Чух някой да вика, сър — уплашено каза икономът.
— Няма нищо. Всичко е наред. Ние с графинята си лягаме. Ела да запалиш лампите горе.
— Да, графе.
Както висеше с главата надолу върху рамото на съпруга си, Аугуста видя, обърнато наопаки, лицето на иконома. Кредок явно се мъчеше да не избухне в луд смях.
Когато икономът запали лампите, Хари го изгледа сърдито и му махна с ръка да напусне стаята. Той побърза да излезе и тихо затвори вратата след себе си.
Графът внимателно пусна Аугуста на пода. Седна и се залови да събува ботушите си. Яростта й полека-лека започна да я напуска. Тя съзнаваше, че всичко, което каза долу в библиотеката, беше доста пресилено.
— Извинявай, че се държах толкова зле. Прекалих, но ти много ме раздразни.
— Това, мадам, в сравнение с възможностите на моя темперамент, е нищо — вторият ботуш тупна на пода. Хари стана и започна бързо да смъква дрехите си. Беше страшно възбуден.
Аугуста усети как желанието обзема и нея. „Колко много го обичам“ — помисли си тя. И колко ужасно беше, че той имаше такава власт на нея…
— А сега, мадам, да започнем дуела — той рязко я събори на кревата и започна бързо да я разсъблича. Ръцете му я стискаха здраво.
— А ще се извиниш ли, ако победя аз? — прошепна тя.
— Не, мадам. Единственото нещо, което ще получите, е удоволствието. Разбира се, аз също ще бъда удовлетворен.
При тези думи устните му се впиха в нейните.
18.
Аугуста се размърда. В леглото до нея спеше Хари. Чувстваше се тъй уморена, сякаш цял ден бе яздила як чистокръвен кон. Краката я боляха, тялото й бе все още влажно. Така се чувстваше винаги, след като се бяха любили с Хари. Тя се загледа в луната, която надничаше в прозореца.