Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Какво за него?
— Оказва се, че една от групировките на „Ал-Кайда“ е използвала Симони като табло за обяви. Нашият човек е поставял кодирани съобщения в сайт за електронна търговия — обясни Спагнола. — Трябвал им е доклад за охранителните системи на Белия дом? Банков превод или рецепта за рицин? Достатъчно е било да проверят кораните на „Ахмед Букс“.
— Пързаляш ме.
— Уви, не. Имам пред себе си данните за половин дузина банкови преводи. И един е по твоята част.
Коваленко взе химикалка и се приготви да записва.
— Кой?
— Изглежда, господин Симони е внасял суми по една сметка в банка „Кадоган“…
— Къ-ду-гин — поправи го Коваленко.
— Какво?
— Произнася се „Къ-ду-гин“, с ударение на втората сричка, не „Ка-до-ган“. „Кадоган“ беше…
Спагнола го прекъсна:
— Както и да е! Въпросната банка е в Сейнт Хелиър — и не ми казвай, че се произнася „Сон Елие“ или нещо още по-изчанчено, защото не давам пукнат грош! Имам си достатъчно проблеми… саботират ме собствените ми хора, представи си! Представяш ли си?
Коваленко не си представяше. Спагнола си пое дълбоко дъх.
— Та за Сейнт Хелиър. Това е на остров Джърси.
— Знам — каза Коваленко.
— И… изненада! Сметката е анонимна, няма име — продължи Спагнола. — Само номер. На двайсети декември по сметката пристигат двайсет и пет бона. Чрез Бободжон Симони, от сметка, свързана с подразделение на „Ал-Кайда“.
— Кое точно?
— Наричат се Коалиция на онеправданите по света.
— Не съм ги чувал — каза Коваленко.
— Джихадисти салафи — обясни Спагнола. — Все същата простотия. Искат да се телепортират обратно в седми век.
— Мечтаят си за каменната ера, обаче използват интернет, за да си прехвърлят пари, хитреците му недни! Безобразие! Къде им е идеологическата последователност?
— Е, ако трябва да сме точни, мечтаят си за ерата на селското стопанство, а не за каменната, но иначе си прав.
Коваленко въздъхна.
— И какво точно са намислили тези конкретни агенти на Великия Сатана?
— Ами — каза Спагнола — както ти споменах, сметката е в банка „Кадоган“, Сейнт Хелиър. Двайсет и пет бона са прехвърлени на двайсети декември. Сметката е анонимна. Номерът е следният, записвай — Спагнола му издиктува цифрите. — Трябва да разбереш на чие име е сметката. И къде е въпросният човек сега. Спешно е. Обади ми се веднага, щом научиш нещо.
С тези думи Спагнола затвори.
Коваленко въздъхна. „Джърси.“ Макар и да не бяха официално британски (всъщност Джърси беше по-близо до Франция, отколкото до Англия), Норманските острови попадаха под юрисдикцията на Коваленко, защото бяха конституционално обвързани с Обединеното кралство. Нещо като връзката между Щатите и Пуерто Рико.
Банкирането беше едър бизнес на Норманските острови, но след единадесети септември банковата тайна не беше чак толкова ненарушима както преди. Може поне да се надява на известно съдействие. А ако му излезе късметът, може и да му дадат името на титуляра по сметката.
Коваленко се замисли и реши да се заеме лично с въпроса. Ако се обади по телефона, ще го разиграват с дни. Как обаче да стигне до Сейнт Хелиър? Звънна на Джийн.
След десет минути тя му се обади.
— За Сейнт Хелиър, сър.
От доста време се опитваше да я съблазни, но поне засега Джийн изглеждаше имунизирана срещу чара му. Поканите му да „пийнат нещо“ биваха отказвани учтиво. Сигурно беше лесбийка. А и напоследък човек трябваше да е предпазлив. Никакъв физически контакт. Сложиш приятелски ръка на рамото й и хоп! — съдят те за сексуален тормоз. Какъв свят само.
— Да, Джийн.
— Много ли бързаме?
Първо лице множествено число? Колко сладко. Може пък да не е обратна все пак.
— Спешно е.
— Ами има един полет от Гетуик. Или… можем да ви доставим там в рамките на един час с хеликоптер.
— Идеално. Действай тогава.
Един от бонусите да си в бизнеса с антитероризма бяха разточителности от този сорт. Преди пет години не би и помислил да иска хеликоптер, а сега на никого не му мигваше окото от разходите. И слава Богу, защото с хеликоптера щеше да се прибере навреме за курса си по системата на Пилатес. Едва наскоро си беше дал сметка колко важно е да поддържаш дълбоката мускулатура на тялото си и най-вече тази на гръбнака. Оставиш ли я да се отпусне, рано или късно плащаш цената с истинска каскада от мускулно-скелетни проблеми. Само това му липсваше сега.
Не обичаше шума на хеликоптерите. Както беше пристегнат с колан за седалката, все едно се намираше във вътрешността на прахосмукачка. Ужасно изпитание за ушите. Напомни си, че трябва да си купи от онези, специалните слушалки — като на принцеса Лея от „Междузвездни войни“ или като на хората, които размахват сигнални палки на самолетните писти. Тия, дето работят в строителството или с косачки, имат право на слухова защита, но не и легатите на ФБР, нищо че са на фронтовата линия в борбата с тероризма. Погледна през прозореца. Отгоре — оловно небе, отдолу — сиво, бурно море.