Юмрукът на правосъдието

Сара започна да трепери, спазъмът премина в нервен кикот и после в смях. Смехът ескалира в нервен припадък, който Хъмфри Богарт би прекратил с шамар, но Нина не смяташе, че на Сара това ще й хареса. Затова изчака.

Сара вдигна ръце към устата си и се опита да се овладее, но се разсмя отново. Чантичката й падна на пода и силно издрънча. Тя безпомощно простря ръце към пръснатите по пода козметични принадлежности, сякаш бяха деца, които обичаше, но не можеше да контролира.

Нина стана и събра всичко, прибра нещата в чантичката „Картие“, затвори месинговите закопчалки и я връчи на Сара. По този начин й даде време да се съвземе.

— Аз… толкова… се страхувам — каза Сара на пресекулки. — Рей донесе смъртта при нас… Много се страхувам от смъртта… Майка ми почина, когато бях дете… Беше ужасно… Най-лошото се случи… — Тя изтри очите си. — Извинявай. Досега може би си разбрала колко трудни бяха отношенията между Джейсън и баща му. Джейсън мразеше баща си, но и го обичаше, както всяко дете обича родителя си независимо какъв е той. Първо, Джейсън ме накара да се противопоставя на Куентин. Той ми каза, че ти можеш да излезеш срещу него и да спечелиш. Беше чел във вестниците за твоите съдебни дела и аз…

— А каква причина ти изтъкна за противопоставяне на иска?

— Каза, че Куентин ще намери начин да обвини Лео, че е направил нещо на Рей горе на планината. Куентин не е нормален. Сякаш не е на себе си… Лео и Моли казаха, че Джейсън е прав и аз дойдох при теб.

— Но не ме остави да доведа нещата докрай.

— Съжалявам. Съжалявам.

Явно това беше нейната мантра. Нина предположи, че Сара отново е между чука и наковалнята и действа в съгласие с този, който в момента я насочва.

— Щях да говоря с Лео и децата, но нямах време.

Тя наведе глава, сякаш се нуждаеше от подкрепа, и Нина се постара да й я предложи.

— Сигурна съм, че си направила каквото е трябвало.

— Точно така. Направих това, което другите искаха от мен. Както беше и с Рей. Самата аз не знам какво искам. Ще се опитам да отстоявам собствените си желания. Както когато пострадах с краката. Според Рей, излизаше, че едва ли не сама съм свалила гредата върху себе си. Ако слушах Джейсън пък, излизаше, че Рей я е съборил върху мен. Истината е, че стана случайно, никой не беше виновен. Преди да се случи това, някак си се крепяхме като семейство, но след тази злополука омразата окончателно се настани помежду ни.

— Кога за последно говори с Джейсън?

— В четвъртък, докато ти беше още в съда. Казах му, че оттеглям несъгласието си. Вчера дойде вкъщи, за да говорим. Куентин тъкмо си тръгваше. Скараха се. О, така се страхувам.

— Защо се скараха, Сара? Разкажи ми. Почини си, ако имаш нужда.

— Не чух всичко — каза Сара. — Джейсън го молеше да се откаже от процедурата в съда. Куентин каза нещо като… „Ти чувал ли си за фуриите, момче?“ Кои са фурните, Нина?

— Не знам — каза Нина. — Беше нещо от гръцката митология. И това ли е всичко, което чу?

— Да. Куентин си тръгна. Джейсън също си тръгна, без да се сбогува. Разбираш ли, страхувам се от… Не мога да го кажа.