Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
Отново онзи празен поглед. Тя се вгледа в очите му. Джо се изсмя. Тялото му се отпусна, сякаш отхвърли някаква маскировка. Изведнъж той отново зае пространството и тя отново усети знойното му излъчване.
— Вие сте много красива жена. — Сега беше много близо до нея. — Седях до вас онази вечер в къщата и си казвах: „Човече, това е хубава жена, трябва да бъде в леглото, а не да тича насам-натам със своето куфарче и да създава проблеми.“ Нямате съпруг, нали? — Той прокара пръсти по голата й лява ръка с одобрение. — Нямате пръстен.
Нина отстъпи крачка назад.
— Това не ви засяга.
— О, да, разбирам. Вие можете да дойдете тук, да ме обвинявате в какви ли не неща, да ме питате колко са ми платили, за да изровя един мъртвец. Държите се, като жената на собственика. Аз не съм ви слуга. Не отговарям на подобни въпроси. Имам свой бизнес, много клиенти…
— О’кей. О’кей. Нямах намерение да ви нападам.
— Англо-американките са най-лоши. В Мексико жените показват уважение към мъжа. В Съединените щати — не. В тази побъркана страна жената е глава на семейството. — Устата му се разтегна в подигравателна усмивка. „Джо, не си почистил кучешката колибка при храстите. Джо, акацията изглежда зле, сложи й някакъв тор. Джо, вониш. Никога ли не се къпеш?“ и криви погледи, когато е време да ми плащат.
— Наистина ли е толкова лоша? Госпожа Де Биърс?
Лицето му някак си омекна.
— Тя не толкова, колкото останалите.
— Тогава да оставим това, Джо. Разбрах те, съжалявам, ако съм те обидила.
— Без повече покровителствени глупости.
— О’кей. И без повече мачовски стойки.
— Какво искаш да знаеш?
— Помогна ли на някого да изрови тялото на Рей де Биърс?
— А? Не.
— Не? Честно?
— Имаш думата ми.
Нина прехапа устни. Вярваше му. Беше сбъркала.
Джо свали тежките си работни ръкавици, натъпка ги в джоба си и затвори вратата на камиона. После се качи на задния калник и затегна един от капаците на контейнерите за боклук. Нина го гледаше и мислеше, че някога ще стане богат. Сега погледът му бе насочен над нея и назад. Тя се обърна навреме, за да види как от прозореца на горния етаж пердето се придърпва и зад него изчезва едно бледо лице.
— Джо, Сара и Моли много се притесняват, че нещо лошо може да се е случило на Джейсън.
— Има едно място на езерото Райт, знаеш ли го? — каза Джо. Той си сложи слънчеви очила и отвори вратата на камиона.
— Не.
— Тръгни по магистрала 50 зад Еко Съмит. Точно като подминеш Стробъри, ще видиш отклонение надясно. На около половин час път. После ще се изкачиш по един стръмен третокласен път високо горе в планината. По това време на годината на езерото няма никого и летните хижи са празни. Дядото е приятел със собственика на една от тях. — Той описа външността на бунгалото и точното местонахождение. — Той има ключ. Понякога се качва там. Мисля, че е забравил, че ми каза за това преди много време. Семейството е ходило там веднъж или два пъти, но беше преди много време. Ако Куентин е изкопал тялото, сигурно се е качил там. Джейсън също има ключ. Един ден миналото лято той си дойде с голяма пъстърва и каза, че я е уловил при езерото Райт.
— Благодаря ти. Благодаря ти, Джо. Ще дойдеш ли до езерото с мен?
— Не мога — каза Джо. — Не е моя работа. Казах ти каквото знам. Останалото е твоя работа. Ти се погрижи. — Той отново погледна към прозореца.
Нина седна обратно в бронкото и си сложи колана нетърпеливо и несръчно. В нея кипеше истинска борба. Обективно погледнато, знаеше ли нещо, което да накара шерифа да претърсва езерото Райт? Че Куентин или дори Джейсън може би са там? Тя не беше сигурна дори в това. Че страховете на Сара са я накарали да действа спешно, за да се избегне още една трагедия? Какво би могъл да помогне тук един изпечен шериф?
Немного. Ако откриеха нещо, щяха да я потупат по рамото и да я изпратят да си ходи вкъщи.
Можеше да каже на Сара. Можеше да се качи горе с нея. Но беше ли уместно, при положение че Сара трудно се контролираше.
Тя удари силно с ръка кормилото. Къде е Пол! Пол, на когото винаги можеше да разчита, когато имаше нужда, а сега я беше изоставил! Тя взе клетъчния телефон и набра номера на „Сийзърс“ Телефонът в стаята му иззвъня няколко пъти, докато операторът се включи в линията, за да предаде съобщение. Но Нина вече беше затворила. Може би беше с онази красива и талантлива жена, очевидката, за която знаеше от Колиър.
В сърцето й пламна ревност, изгаряща смес от наранена гордост, ярост, копнеж и нужда. Другата й страна, предпазливата, логична част, която искаше да избяга от Пол, се опита и този път да вземе връх, но не можа да устои на пожара. Чувстваше се объркана и самотна. От колко неща се бе отказала, и то за какво?