Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— Страхуваш се, че Джейсън е взел тялото на Рей и Куентин го е последвал и Джейсън е… в опасност? Трябва да кажем на полицията. — Нина се изправи.
— Да им кажем, какво? — Сара кръстоса ръце пред гърдите си. — Той е на деветнайсет. Не е дете. На никого няма да му пука. И Куентин, и Джейсън винаги са се обичали. Може би преувеличавам, а?
— Сара — каза Нина, това не може да остане само между вас. Полицията може да помогне.
— Дори не мога да кажа, че е направил нещо. Просто имам предчувствие за опасност. Трябваше да го споделя с някого. А ти успя да се противопоставиш на Куентин. Чувствам, че мога да ти се доверя, Нина. Можеш ли да ми помогнеш да намерим Джейсън?
— Има един човек, на когото мога да се обадя — каза Нина — частния детектив Пол ван Уегънър.
— Високия мъж, който беше с теб на гробищата?
— Да. Ако мога да го открия и ако има свободно време.
— Обади му се и уреди нещата.
— Ще се опитам да ти помогна, Сара.
— Знаех си, че мога да разчитам на теб.
— Но трябва да спреш да разчиташ на хората, дори на мен.
Трябва да станеш по-устойчива. Заради близнаците. Сега ти си по-силна, отколкото предполагаш, Сара. Мисля, че можеш да се справиш с всичко.
— Зная. Ще се опитам. Толкова много ги обичам.
Тя се изправи и изпъна полата си от мек плат.
— А, и още едно нещо. Трябва да се опиташ да поговориш с Хосе.
— Хосе?
— Джо. Градинаря. Той може би знае къде е Джейсън.
— Благодаря ти, Сара. Ще ти се обадя.
Щом вратата се затвори, Нина вдигна телефонната слушалка. Обади се в „Сийзърс“, но Пол не беше там и тя остави съобщение. После се обади на Колиър, но и него го нямаше. Тя остави кратки и сдържани съобщения на телефонния му секретар вкъщи и в офиса му.
Сара идваше за помощ при нея, осланяйки се на една по-решителна и силна личност, но какво можеше да направи Нина? Единственото оръжие беше ясният й ум, но точно сега той, както и ума на Сара, бяха ангажирани от невероятните неща, станали през изминалата седмица. И така тя изключи компютъра си, качи крака на бюрото и започна да си припомня и най-дребните детайли, които бе чувала за Куентин и около кражбата на тялото на Рей. В Старлейк билдинг беше тихо. Докато размишляваше, драскаше по бележника си с молив.
След известно време погледна рисунките. Една зигзагообразна светкавица прекосяваше листа. Под нея бяха драсканиците й, повторени по няколко пъти с молива и защриховани в перспектива: ковчег, Моли, увиснала на въжето, празният гроб и едно тяло, захвърлено в храстите.
Страшни картинки.
Сърцето й заби по-бързо. Тя разсеяно разместваше листовете с рисунките и съчиняваше бомбастични аргументи, докато ситуацията й се откри, също както отворения гроб на Рей.
С куфарче, пълно с документация, Нина се отправи към Риджън Бийч. Сара беше споменала, че Джо може да знае нещо. Можеше поне да го попита.
Колата на Сара не беше на паркинга. Джо пълнеше кош с окосена трева в един пикап, паркиран на алеята зад къщата на Де Биърс. Двигателят работеше на първа.
— Джо?
Градинарят се потеше под синята си работна риза, мускулите на раменете и широкия му врат се изопнаха.
Тя забеляза благородния му профил с изсечени черти, издаден нос и плътни вежди под сламената каубойска шапка. Той се обърна към нея и тя разбра, че всъщност докато е разговаряла с него в къщата, никога не го е поглеждала истински. Той се правеше на незначителен дори когато разговаряше с нея.
В първия момент той, изглежда, не я позна в съботните й дрехи — джинси и тениска. Изглеждаше по-възрастен, отколкото тя смяташе. Някъде към четиридесетте. Застанала до него, почти наравно висока, тя почувства топлината и мъжествеността, която той излъчваше. Бързо се овладя. Той се сети коя е.
— О — каза той. — Адвокатката. Как сте?
— Бързам — каза Нина. — Джейсън де Биърс е изчезнал.
— Казах ви.
— Какво? Какво сте ми казали?
— Че създава проблеми.
— Мисля, че знаете много повече за проблемите на това семейство, отколкото ми казахте.
— Нищо не знам. Аз съм само…
— Да, да, само градинарят. Джо, бъди така добър и не ми излизай с този номер.
Гладкото овално загоряло лице се разчупи в мрачна усмивка, която бързо бе сподавена.
— Какво искате от мен? — каза той. — Закъснявам. Бунището затваря в пет.
— Къде бяхте миналата нощ?
— Миналата нощ? Вкъщи. При жена ми.
— Това може да се провери:
— Кой ще си направи труда?
— Аз. Полицията, когато им обясня. Мисля, че вие сте помогнали да бъде изровено тялото на Рей де Биърс миналата нощ. Работите тук отдавна. Предполагам, знаете как се използва механична лопата? Куентин де Биърс ли ви накара? Колко ви плати за това?