Убийствено просто

— Мотоциклетист, когото аутопсирахме вчера. Изпреварил камион и не забелязал стоманена греда, подаваща се отстрани — отсякла е главата на горкия човек.

— Как, по дяволите, оставаш с всичкия си? — зачуди се той.

Тя отговори с усмивка:

— Кой казва, че съм с всичкия си?

— Не знам как си вършиш работата.

— Не мъртвите вредят на хората, Рой, а живите.

— Добре казано — съгласи се той. Чудеше се какво ли мисли тя за духовете. Но сега не беше моментът да задава такива въпроси.

В стаята беше студено. Чуваше се жуженето на охладителната система и рязко прещракване над главите им, идващо от флуоресцентна лампа, която не можеше да се запали.

— Някакви предпочитания кого искаш да видиш първо?

— Не, искам да ги видя всичките.

Клео се насочи към вратата с номер 4 и я отвори. Усетиха полъх на леден въздух, но не студът накара Грейс да потрепери. Беше гледката на човешки очертания под белите найлонови чаршафи на всяко от четирите нива плъзгащи се метални табли.

Клео придърпа подемника, запали го, издърпа най-горната табла върху него и затвори вратата на камерата. Дръпна чаршафа и под него се показа закръглен бял мъж с рядка коса. Тялото и восъчнобялото му лице бяха покрити с рани и порязвания, очите му бяха широко отворени и излъчваха ужас дори в стъклената си застиналост, а пенисът му беше свит и отпуснат в гъста туфа срамни косми като някакъв гризач, заспал зимен сън. Грейс погледна табелката, окачена на палеца на крака. Пишеше „Робърт Хулихан“.

Очите на полицая се насочиха право към ръцете на мъжа. Бяха големи, груби ръце с много мръсни нокти.

— Всичките им дрехи ли са тук?

— Да.

— Добре — Грейс накара Тиндал да вземе проба от под ноктите му.

Служителят на отдела за изследване на местопрестъпления избра остър уред от поставката за инструменти, поиска от Клео плик за проби и внимателно остърга пръстта от всеки нокът в пликчето, надписа го и го запечата.

Ръцете на следващия труп, Люк Гиъринг, бяха силно разкъсани от катастрофата, но като се изключи кръвта под тях, ноктите, изгризани до кожа, бяха сравнително чисти. Нямаше кал и по ръцете на Джош Уокър. Но тези на Питър Уоринг бяха мръсни. Тиндал взе проба и от неговите нокти и я запечата.

След това двамата с Грейс внимателно огледаха дрехите им. Имаше кал по обувките на всички и доста мръсотия по дрехите на Робърт Хулихан и Питър Уоринг. Тиндал прибра всички тези проби в отделни пликове.

— Сега ще се върнеш ли в лабораторията? — попита го Грейс.

— Мислех да се прибера вкъщи — би било много хубаво да си видя дома, преди да свърши уикендът, и все пак да разбера нещо от живота — или някакво подобие на живот.

— Не искам да ти причинявам това, Джо, но наистина трябва да започнеш да работиш по това още сега.

— Страхотно! Искаш да се откажа от билетите си за концерта на Ю Ту довечера, за които платих по петдесетачка на парче, да си отложа срещата и да си извадя спалния чувал от шкафа в работата?

— Ю Ту — наистина е млада, нали?