Нарцис и Голдмунд
- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нарцис и Голдмунд». Краткое содержание книги:
Добре е, че поне всичко мина бързо! Добре поне, че не се каза нищо излишно! Това му беше единствената утешителна мисъл, когато той прекрачи прага, и изведнъж и уличката, и градът го гледаха в очите с онова преобразено чуждо лице, което приемат привичните неща, щом сърцето ни се е простило с тях. Голдмунд хвърли поглед назад към външната врата — сега тя бе врата на чужда, заключена за него къща.
Завърнал се в своята стаичка. Голдмунд постоя прав и почна приготовления за отпътуване. Естествено нямаше какво толкова да се приготвя; не оставаше нищо друго, освен да си вземе сбогом. Там, на стената, висеше една картина, която сам бе нарисувал, една кротка Мадона, наоколо висяха или бяха пръснати и някои други неща, които му принадлежаха: една празнична шапка, чифт обувки за танц, руло с рисунки, малка лютня и известно количество глинени фигури, няколко подаръка от любими: букет от изкуствени цветя, рубиновочервена чаша, стар, втвърдил се сладкиш във форма на сърце и дреболии от този род, всяка от които имаше своето значение и история и му бе станала свидна, но сега всичко това бяха досадни вехтории, защото нищо не можеше да вземе със себе си. Само рубиновата чаша той размени със собственика на дома срещу един здрав, хубав ловджийски нож и го наостри на точилото в двора, разчупи сладкиша и нахрани с него кокошките в съседния двор, картината с Мадоната подари на господарката на дома и срещу това получи полезен подарък — стара кожена раница, щедро бе снабден и с храна за из път. В раницата сдипли няколкото ризи, които притежаваше, няколко по-малки рисунки, навити на парче от дръжка на метла, а отгоре постави храната. Другите дреболии оставаха тук.
В града имаше няколко жени, с които би следвало да се сбогува; при една от тях беше спал до вчера, без да й каже за плановете си. Да, защото иначе едно или друго щеше да му се закачи на крака като тежест, когато поиска да пътува. Не биваше да бъде вземан сериозно. Не се сбогува с никого освен с хазяите. Направи го вечерта, за да може да тръгне в ранни зори.
Въпреки това на сутринта някой бе станал и го покани, тъкмо когато той искаше тихо да напусне къщата, на една млечна супа в кухнята. Това беше дъщерята на хазяите, дете на петнадесет години, кротко болнаво същество, с красиви очи, но с някакво увреждане на бедрената става, поради което куцаше. Казваше се Мария. Съвсем бледа, с лице на недоспала, но облечена грижливо и сресана, тя го обслужи в кухнята, поднесе му горещо мляко и хляб и изглеждаше много тъжна, загдето той си отива. Голдмунд й благодари и за сбогом я целуна съчувствено по тясната уста. Смирена, със затворени очи, тя прие тази целувка.
13
В началото на своето ново странстване, в първото жадно опиянение от възвърнатата свобода Голдмунд трябваше първо отново да се научи да води живот на скиталец, на човек без дом и независим от времето. Неподчинени на никого, зависими само от слънцето и дъжда или сезона, без цел пред очите и покрив над главата, непритежаващи нищо, открити за всяка случайност, бездомниците водят своя детински и смел, оскъден и силен живот. Те са синове на Адама, на изгонения от рая, братя на животните, на невинните. От ръката на небето час подир час вземат това, което им бива дадено: слънце, дъжд, мъгла, сняг, топлина и студ, благодат и беда, за тях няма време, няма история, няма стремеж, няма го и онова странно божество на развитието и напредъка, в което толкова отчаяно вярват собствениците на домове. Един скитник може да бъде нежен или суров, изкусен или недодялан, смел или страхлив, но в сърцето си той винаги е дете, винаги живее в първия ден, преди началото на цялата световна история, и неговият живот всякога е насочван, воден от малкото инстинкти и прости потребности. Той може да бъде мъдър или глупав; дълбоко в себе си може да има прозрението да знае колко крехък и преходен е всеки живот и колко бедно и страхливо всичко живо пренася малкото си топла кръв през леда на вселената или само детински жадно да следва заповедите на своя клет стомах — но винаги е противник, антагонист и смъртен враг на притежателя и на водещия уседнал живот, който го мрази и презира, а се страхува от него, защото не желае да му се напомня за всичко това: за мимолетността на цялото битие, за постоянното линеене на всичко живо, за неумолимата ледена смърт, която е навред около нас и изпълва всемира.
Наивността в живота на скитниците, техният майчински произход, отричането им от закон и дух, отдадеността и тайнствената им непрестанна близост до смъртта отдавна и дълбоко бяха обхванали и оформили душата на Голдмунд. Това, че у него живееха дух и воля, че той въпреки всичко беше художник, правеше живота му богат и труден. Разбира се, всеки живот едва чрез разцеплението и противопоставянето става богат и цъфтящ. Какво биха били разум и трезвост, ако не се познава опиянението, какво би било чувствена наслада, ако зад нея не дебнеше смъртта, и какво би била любовта без вечната, смъртна враждебност между половете?