Нарцис и Голдмунд
- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нарцис и Голдмунд». Краткое содержание книги:
В тези дни, докато Голдмунд виждаше след себе си да избледнява една прецъфтяла част от живота му и в тъжно опиянение, преди да се сбогува, обикаляше местността, която му бе станала близка, майстор Никлаус полагаше големи усилия и грижи за неговото бъдеще, за да накара неспокойния гост да остане завинаги тук. Той подтикна сдружението да предостави на Голдмунд майсторско свидетелство и нахвърли план за дълго да го остави при себе си не като подчинен, а като сътрудник, да обсъжда и осъществява всички големи поръчки заедно с него и да дели доходите. Това навярно бе дръзко и спрямо Лизбет, защото естествено младият човек наскоро след това можеше да му стане зет. Но фигура като тази на Йоан не би могъл да направи и най-добрият от всичките помощници, които някога Никлаус бе имал; и той самият старееше, обедняваше на хрумвания и творческа сила и не искаше да види прочутото си ателие принизено до обикновена занаятчийска работилница. Би му било трудно с този Голдмунд, но трябва да се осмели.
Така много угрижен разсъждаваше майсторът. Той ще поръча да преустроят и разширят задното работно помещение за Голдмунд, ще му уреди и стаичката на таванския етаж, а за неговото приемане в сдружението ще го дари с нови, хубави дрехи. Предпазливо Никлаус взе и мнението на дъщеря си, която след оня обяд очакваше нещо подобно. И виж ти, Лизбет нямаше нищо против. Щом момъкът се установи на постоянно местожителство и бъде наречен майстор, вече ще е подходящ за нея. В това отношение нямаше пречки. А ако на майстор Никлаус и на занаята не би се удало особено да обуздаят този циганин, то Лизбет щеше да успее напълно.
И така всичко беше хитро скроено и стръвта за пилето добре закачена зад примката. Един ден пратиха да повикат Голдмунд, който не беше се вестявал скоро, и отново го поканиха на обяд. Той отново се яви изчеткан и сресан, седна в хубавата, някак тържествена стая, отново се чукаше с майстора и с неговата дъщеря, а когато тя се отдалечи, Никлаус изложи големия си план и своето предложение.
— Ти ме разбра — добави той към изненадващото си въведение — и не е необходимо да ти казвам, че никога един млад мъж не е бил толкова бързо издиган за майстор и поставен в топло гнездо, преди да е минало времето, предписано за учение. Твоето щастие, Голдмунд, е подготвено.
Учуден и объркан, Голдмунд гледаше своя майстор, отмести чашата, която стоеше пред него, макар да не бе доизпита, и стана. Всъщност той очакваше, че Никлаус ще го смъмри за няколкото пропилени дни, а после ще му предложи да остане при него като помощник. И сега нещата не стояха по-различно. Натъжаваше се, че се налага да седи така срещу този човек. Не намираше веднага отговор.
Майсторът, вече с малко напрегнато и разочаровано лице, тъй като не видя своето почтено предложение незабавно прието с радост и смирение, стана и каза:
— Е, предложението ми идва за теб неочаквано, може би ти искаш първо да поразмислиш над него. Малко ме засегна дори, тъй като мислех, че съм ти приготвил голяма радост. Но от мен да мине, нека имаш време за размисъл.
— Майсторе — каза Голдмунд, като мъчително търсеше думите, — не ми се сърди! От все сърце благодаря за благоразположението и още повече за търпението, с което се отнасяхте към мене като ученик. Никога няма да забравя какво ви дължа, но нямам нужда от време за размисъл, отдавна съм се решил.
— На какво си се решил?
— Решил бях дълго преди да последвам вашата покана, преди да имам дори предчувствие за почтителното ви предложение. Няма да остана повече тук, а ще странствам.
Побледнял, Никлаус го погледна с мрачни очи.
— Майсторе — помоли Голдмунд, — повярвайте ми, не исках да ви обидя! Казах ви защо съм се решил. Вече нищо не може да се промени. Трябва да се махна, да пътувам, да бъда на свобода. Нека още веднъж сърдечно ви благодаря и нека се сбогуваме приятелски.
Той протегна ръка, очите му едва не се наляха със сълзи. Никлаус не пое ръката му, неговото лице бе побеляло и сега той бързо и все по-бързо заснова из стаята с крачки, които кънтяха от гняв. Голдмунд никога не го бе виждал такъв.
После майсторът спря изведнъж, овладя се и със страхотно напрежение, без да поглежда към Голдмунд, каза, като процеди през зъби:
— Добре, тогава си върви! Но тръгвай веднага! Да не те виждам повече! Да не направя или кажа нещо, за което някога ще съжалявам. Върви!
Голдмунд още веднъж протегна ръката си към него. Майсторът направи гримаса, сякаш че ще плюе към протегнатата ръка. Тогава Голдмунд, който сега също бе побледнял, се обърна, излезе тихо от стаята, отвън си сложи шапката и заслиза по стълбите, като плъзгаше ръката си по резбованите глави на парапета. Долу влезе в малката работилница на двора, за сбогом постоя известно време пред своя Йоан и напусна къщата с болка в сърцето, която беше по-дълбока, отколкото някогашната болка, когато напускаше рицарския замък и бедната Лидия.