![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Кой! — викна Джейк.
— Няма да ти кажа. Това не е твоя работа, Джейк.
— Ти си наел най-големия адвокат криминалист в Мемфис, а някой друг ще му плаща?
— Да.
Сигурно Националната асоциация за защита на цветнокожите, помисли си Джейк. Не, те не биха наели Маршарфски. Имат свои адвокати. Пък даже и за тях той е прекалено скъп. Тогава кой?
Карл Лий вдигна вестника и прилежно го сгъна. Срамуваше се, чувстваше се отвратително, но решението бе взето. Беше помолил Ози да се обади на Джейк и да му го съобщи, но шерифът отказа да се забърква. Трябваше да се обади, но нямаше намерение да се извинява. Разглеждаше снимката си на първа страница. Харесваше му онова за опасния убиец.
— Значи няма да ми кажеш кой е? — попита Джейк спокойно.
— Няма, Джейк. Няма да ти кажа.
— Това обсъди ли го с Лестър?
— Не съм — ядоса се Карл Лий. — Няма него да съдят, пък и не е негова работа.
— Къде е той?
— В Чикаго. Замина си вчера. И недей да му звъниш. Аз съм си го решил, Джейк.
Ще видим, рече си Джейк. Лестър щеше да научи скоро.
— Край, значи — обърна се на прага той. — Освободен съм. Ей така!
Карл Лий се взираше в снимката и не каза нищо.
Карла закусваше и чакаше. Един репортер от Джаксън се беше обаждал да търси Джейк и й бе казал за Маршарфски.
Джейк мълчеше. Наля си чаша кафе и отиде на задната веранда. Отпиваше от димящата чаша и оглеждаше занемарения жив плет, който ограждаше дългия и тесен заден двор. Яркото слънце приличаше, росата по тъмнозелената трева се изпаряваше и образуваше влажна мъглица, която пълзеше нагоре и полепваше по ризата му. Живият плет и тревата очакваха неделното подстригване. Той изрита мокасините си — беше без чорапи — и закрачи по влажната трева към пропуканото корито, което се намираше до залинялото миртово дърво.
Тя тръгна по влажните му следи и застана зад него. Той я улови за ръка и се усмихна.
— Добре ли си? — попита тя.
— Да, всичко е наред.
— Говори ли с него?
— Да.
— Какво ти каза?
Той поклати глава и не отговори.
— Съжалявам, Джейк. Ще има и други дела — рече неуверено тя.
— Зная. — Спомни си за Бъкли и чу неговия смях. Помисли си за момчетата в Кафето и се зарече да не ходи там. Помисли си за камерите и репортерите и тъпа болка премина през стомаха му. Помисли си за Лестър, неговата единствена надежда да си възвърне делото.
— Не искаш ли да хапнеш нещо? — попита тя.
— Не, не съм гладен. Благодаря.
— Защо не го приемеш откъм добрата му страна? Вече няма да се страхуваме от телефонни обаждания.
— Смятам да окося тревата.
17
Съветът на пасторите, състоящ се от група черни проповедници, бе основан да координира политическата дейност на негърските общности в окръга Форд. В периода между изборите пасторите рядко се събираха, но когато предстояха избори, те се срещаха всяка неделя следобед, за да беседват с кандидатите, да обсъждат спорни въпроси и което бе най-важно, да преценят добрата воля на всеки кандидат за държавна служба. Сключваха се сделки, разработваха се стратегии, пари преминаваха от едни ръце в други. Съветът бе доказал, че е способен да изразява интересите на черните граждани. По време на избори броят на паричните дарения и подаръците за черните църкви нарастваше стремглаво.
Преподобният Оли Ейджи свика извънредно събрание на съвета в неделя следобед. Приключи по-рано проповедта си и към четири часа паството му се беше разпръснало, когато кадилаците и линкълните изпълниха паркинга отпред. Срещата бе тайна и бяха поканени само членове на съвета. В окръга Форд имаше двайсет и три църкви и когато преподобният Ейджи откри събранието, присъстваха двайсет и двама от членовете. Срещата щеше да е кратка, защото някои от пасторите, особено тези от Църквата на Христа, скоро след това започваха вечерните си служби.
Целта на събранието, обясни той, бе да се организира морална, политическа и финансова подкрепа за Карл Лий Хейли, почитан и уважаван член на неговото паство. Налагаше се да се основе фонд за юридическата му защита, който да му осигури най-добрия адвокат. Необходим бе друг фонд за издръжка на семейството му. Той, преподобният Ейджи, ще оглави кампанията за събиране на средства и както обикновено всеки пастор ще отговаря за собственото си паство. От следващата неделя ще започне специално събиране на дарения по време на утринната и вечерната служба. Ейджи ще прехвърля дискретно парите на семейството. Половината от постъпленията ще бъдат отделени за съдебни разноски. Времето напредва. Процесът е след един месец. Средствата трябва да бъдат събрани бързо, докато случаят е нашумял и хората са склонни към дарителство.