Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
— Но тогава би трябвало зрителите веднага да забележат, че горната част от тялото не стои, а лежи на люлката. Те следователно ще търсят долната не под, а зад нея и с това цялата тайна ще бъде разгадана.
— По-полека, по-полека! По този въпрос ние много добре сме помислили. Стъкмили сме една изключително проста дяволия, с която публиката бива напълно измамена. С други думи, върху предната, ярко осветена люлка закрепваме една изкуствена талия, един, бих казал, натъпкан корсет. Тау-ма се изляга на задната люлка. Горната част от тялото й е разголена, а долната — облечена в черно. Тя се изпъва дотолкова напред, че гърдите й достигат корсета, вдига глава и хваща с ръце кордоните на люлката. Разбираш ли сега?
— Да, дяволски остроумно!
— О, не, дяволски просто! Тъп като отпред всичко е осветено, лицето, вратът й, бюстът и ръцете изпъкват така рязко — ефектът е подсилен с пудра — че е невъзможно да се забележи нещо от другата част на нейното тяло. Хората смятат натъпкания корсет за нейния истински торс, който стои на люлката. Не е възможно да се помисли друго, тъй като могат да пипат Тау-ма. Напипват глава, ръце, рамене и гърди, така че смятат за невъзможно да бъдат измамени.
— Рафинирана хитрина! При това положение е разбираемо, наистина, че тази Тау-ма яде, пие и върши всичко друго.
— Колкото е по-красива жената, толкова по-добре. Телесната част, която се вижда, от темето до гърдите, трябва да е безупречно оформена. Особено гърдите трябва да притежават онази пищност, необходима за постигането на илюзията. Моята Тау-ма задоволяваше тези претенции. Но откъде да й намеря заместница?
— Има предостатъчно момичета!
— Но малко, от каквито се нуждая.
— Може би предявяваш специални претенции?
— Да, за моя сигурност. Сред обикновения комедиантски народ не мога да намеря такава Тау-ма, от каквато се нуждая. Изхабени красавици не ме ползват нищо, а един нагъл, дързък характер би ме подхвърлил на опасност. Аз търся красиво, сочно, пищно момиче, по възможност да не се е движило в тази сфера. Когато зрителят гледа едно чисто, непорочно лице, нежни, премрежени, непредизвикателни очи и чува отговори, които му гарантират, че си има работа с непокварено същество, въздействието от фокуса се удесеторява, приходите също се увеличават многократно и никой не се осмелява да опипва и изследва това видение така неделикатно, че да съществува риск от разкритие. И момичето трябва да е блондинка, защото светлата коса по-добре се откроява на тъмнината от задния план, отколкото някоя кафява или черна. Следователно виждаш колко е трудно да си намеря отново Тау-ма!
— А трябва да имаш такава?
— Да.
— Толкова належащо ли се нуждаеш от тези приходи?
— Не. Мога и без тях да свързвам двата края, но след като с това най-голямо чудо на света мога на годината да печеля някоя и друга хилядарка повече, то би било доста глупаво да се откажа от тези постъпления. Не познаваш ли случайно някоя подходяща особа?
— Хм-м! Претенциите ти са твърде големи. Едно почтено момиче да се предостави на унизителен показ с разголени рамене, шия, бюст и ръце и да позволява да бъде опипвано и проучвано от публиката… нещо почти невъзможно!
— Не невъзможно, а само трудно. Има една строга господарка, сред чиито робини бих могъл да намеря стотици подходящи Тау-ма.
— И коя е тя?
— Неволята.
— Тук действително имаш право. А неволя има навсякъде.
— Най-много в големите градове. Ето защо дойдох тук да си потърся Тау-ма.
— Тогава търси в бедняшките градски райони, по задните постройки, при клетите слуги, които не могат да изкарат и за сухия хляб, а с двайсет гулдена… а, при тези двайсет гулдена се сещам… хм-м!
— За какво?
— За едно бедно слугинско семейство… Чумата го взела, тая Емили Вернер би била за теб разкошно парче!
— Какъв е баща й?
— Прислужник при мен в театъра.
— На каква заплата?
— Двайсет гулдена.
— Колко гърла изхранва?
— Далеч над десет.
— С двайсет гулдена месечно? Това е много, много по-голям фокус от моята Тау-ма! Момичето симпатично ли е?
— Дори красиво.
— Закръгленичко?
— Достатъчно. Ако се храни добре, би развило пищни форми.
— С добър бюст?
— Там нищо повече не може да се желае.
— Привързана ли е много към родителите си?
— Мисля.
— Има ли си любим?
— Чак такива подробности не знам.
— Да можех само да я видя!
— Ще можеш. Дори ще имаш възможността да я видиш така, че напълно да се ориентираш, а именно почти изцяло разсъблечена.
— Как се каниш да я уредиш тая работа, при положение че тя, както казваш, е почтено момиче?