Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
— Да не си се побъркала? — попита Глория. — Никой няма да дойде. Ще бъдем публично унижени.
— Не бъди глупава. Разбира се, че хората ще дойдат, няма да посмеят да откажат. Вчера срещата с господин Уитън мина добре, нали Роана?
— Господин Уитън живее в Хънтсвил — отвърна Глория, като спести отговора на Роана. — Какво разбира той?
— Уитън знае какво се случи. Личеше си по изражението му. Но тъй като е интелигентен човек, реши, че ако ние вярваме в Уеб, то тогава онези ужасни обвинения не биха могли да бъдат верни. А те не бяха — отвърна твърдо Лусинда.
— Съгласна съм с мама — обади се Ланет. — Помисли за неудобството.
— Ти винаги си била съгласна с нея — рече Лусинда, а очите й проблеснаха гневно. Вече беше решила и нищо не можеше да я разубеди. — Ако от време на време изказваш различно мнение, то ще тежи много повече, скъпа моя. А сега, ако Роана ми каже, че идеята ми за празненство с лоша, ще бъда много по-склонна да я изслушам.
Глория изсумтя:
— Сякаш Роана някога не е съгласна с теб.
— Е, доста често и това се случва. Рядко сме на едно и също мнение, когато обсъждаме бизнес делата. С нежелание трябва да заявя, че доста често тя е права.
Може би това не бе съвсем явна лъжа, помисли си Роана, но не бе и самата истина. Тя никога не спореше с Лусинда. Понякога имаше различно виждане по някои въпроси, но просто изказваше мнението си и оставяше Лусинда сама да вземе решение. Това бе доста далеч от понятието открито несъгласие.
И трите се обърнаха към нея. Лусинда с открито тържество в очите, а Глория и Ланет — раздразнени, че нейното мнение тежи много повече от тяхното.
— Смятам, че Уеб трябва да реши — рече тихо Роана. Той е този, който ще бъде изложен на показ.
Лусинда се намръщи.
— Правилно. Ако няма желание, просто няма смисъл да го обсъждаме. Защо не го попиташ, скъпа? Може би ще успееш да отвлечеш вниманието му от този компютър за пет минути.
Бяха си позволили малка почивка за обед и вече се нахранили, но сега бавно пиеха изстудения си чай. Уеб бе помолил за няколко сандвича и кафе и бе продължил да работи. Предната вечер бе стоял в кабинета до единайсет и бе станал в шест, за да продължи да чете. Роана знаеше това, тъй като и двата пъти се бе оказала будна, свита мълчаливо в голямо си кресло в очакване на зората. Вечерта се бе оказала наистина мъчителна, изобщо не бе успяла да дремне и сега бе толкова изморена, че се опасяваше, че ще заспи дълбоко в мига, в който допре глава до възглавницата. Точно в такива моменти най-вероятно щеше да се събуди някъде другаде в къщата, без да може да си спомни как се е озовала там.
Присъствието на Уеб я бе разстроило до такава степен, че не успя дори да дремне. Двете с Лусинда бяха работили с него предната вечер, преглеждайки отчетите, докато най-накрая възрастната жена се умори и си легна. След това, когато останаха сами в кабинета, Роана се бе почувствала неловко. Може би след случилото се Уеб не желаеше да остава насаме с нея? И дали не смяташе, че като остава с него без успокоителното присъствие на Лусинда, тя му се предлага?
След по-малко от час Роана вече се бе оттеглила в стаята си. Взела бе душ, за да успокои напрегнатите си нерви, а после се бе настанила в креслото, за да почете. Но думите в книгата нямаха никакъв смисъл: просто не можеше да се съсредоточи в тях. Уеб беше в къщата. Беше се нанесъл в съседната стая. Защо го бе сторил? Там, в Ногалес, съвсем ясно бе дал да се разбере, че не възнамерява да задълбочава връзката им. Имаше още цели три спални, които можеше да избере, но той се бе спрял на тази. Единственото обяснение, което Роана можеше да измисли, бе, че нейното присъствие в съседната стая, изглежда, няма значение за него, че близостта й не го притеснява.
Щеше да се опита да стои настрана от Уеб, доколкото й бе възможно. Щеше да му покаже всички необходими тайни и документи, да отговори на всичките му въпроси, но нямаше да го безпокои по никакъв начин.
В единайсет го чу да влиза в стаята си и забеляза светлината от лампата му на терасата. Пресегна се и изгаси своята, за да не я забележи той и да разбере, че все още е будна, след като час и половина по-рано се бе позовала на умората си, за да се оттегли. В тъмнината отпусна глава назад, затвори очи и се вслуша в шума от движенията му, представяйки си какво прави в момента.