Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
Повечето първоначални пречки за една по-интимна връзка помежду им бяха изчезнали. Сега Роана беше жена, той не беше обвързан и не изпитваше никакви братски чувства към нея. Но другите пречки оставаха: семейното влияние, собственото чувство за вина на Роана, гордостта й.
Изсумтя и включи колата на скорост. О, боже, не биваше да подминава мъжката си гордост. Не искаше Роана да му се отдаде заради Дейвънпорт, заради семейството или заради друга маловажна причина. Искаше тя да лежи в обятията му, разгорещена и задъхана, защото го желаеше. Нищо друго нямаше да свърши работа.
Копелето се бе върнало. Новината се бе разнесла из цялата област и вечерта стигна до баровете. Харпър Нийли се разтрисаше от гняв всеки път, когато изникваше името на Уеб Талант. Талант се бе измъкнал след убийството на Джеси и сега се бе върнал, за да важничи отново, сякаш никога нищо не се е случвало. О, онзи дебел и глупав шериф не беше го арестувал. Беше казал, че няма достатъчно доказателства, за да повдигне обвинение срещу него, но всички знаеха, че просто са го купили. Никога не се налагаше семейство Дейвънпорт и Талант да плащат за делата си. Плащаха само обикновените хора, но не и префърцунените богаташи, които живееха в големите си луксозни къщи и смятаха, че законите не важат за тях.
Уеб Талант бе смазал главата на Джеси с ръжен. Очите му все още се пълнеха със сълзи при мисълта за неговата красива Джеси с разкошна коса, сплъстена от кръв и мозък от разцепената й глава. По някакъв начин негодникът бе разбрал за него и Джеси и я бе убил. Или бе разбрал, че семето в нивата не е негово. Джеси бе казала, че ще се справи с проблема, а тя бе много оправна, но този път не бе успяла.
Никоя жена не му бе принадлежала като Джеси. Това момиче се бе оказало диво и проклето, а това го бе възбудило толкова много, че когато я видя за първи път, едва не се изпразни в панталоните си. Тя също се бе възбудила, а очите й светеха похотливо. Харесваше й опасността, тръпката да опитва забраненото. Първия път се бе държала като животно, дращеше и се дърпаше, но не можа да стигне до края. Трябваше му време, за да разбере. Джеси бе правила секс поради доста причини, но удоволствието не бе една от тях. Беше използвала тялото си, за да замае главите на мъжете, да печели влияние над тях. Беше легнала с него, за да отмъсти на проклетия си съпруг, за да отмъсти на всички и да им покаже, че въобще не й пука. Изобщо не бе възнамерявала някой да разбере. Важното беше, че тя знаеше, и по този начин се разтоварваше.
Но щом всичко това му стана ясно, вече нямаше начин да я остави на мира. Никой не можеше да го използва, дори Джеси. Особено тя. Познаваше я така, както никой друг не я познаваше или някога би я познавал, тъй като вътрешно двамата бяха толкова еднакви.
Запалил я бе с ексцентрични игрички, но никога не я насилваше прекалено много Беше й харесвало — още една нарушена забрана, заради която да ликува тайно, докато седи в голямото имение и се преструва на идеалната лейди, забавлявайки се с мисълта, че лесно заблуждава всички бе прекарала целия следобед, правейки изтощителен секс с единствения мъж, чиято самоличност със сигурност щеше да хвърли семейство Дейвънпорт в див ужас.
Налагало се бе да бъдат изключително внимателни, не можеха да отсядат в местните мотели, а и Джеси невинаги можеше да измисли извинение за няколкочасовото си отсъствие. Обикновено се срещаха в гората. И точно там бе решил, че вече му е омръзнало от нейните игрички и най-после й бе показал кой е господарят.
Когато я пусна да си върви, цялата бе в синини и ухапвания и едва можеше да седне на коня си. Оплакала се бе горчиво, че трябва да внимава някой да не види белезите по тялото й, но очите й блестяха доволно. Беше правил секс с нея толкова дълго и безмилостно, че бе напълно изтощен, а тя — изранена, но това й бе харесало. Преди това винаги когато се бе държал грубо, жените се бяха жалвали, но не и Джеси. Тя се връщаше отново и отново, като, от своя страна, му отвръщаше със същото. Доста пъти самият той се бе връщал с изподран до кръв гръб и всяка смъдяща драскотина му напомняше за нея и подхранваше глада му за още.