Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
Изведнъж се почувства странно ограбен от тази осъзната истина.
Би трябвало да се радва заради Роана. Като малка тя се бе оказала толкова болезнено уязвима, такава лесна мишена за всеки, пожелал да нарани с думи чувствителната й душа. Непрекъснато се бе опитвал да я защити, а за награда бе получавал сляпото й обожание.
Сега тя бе изковала свои собствени доспехи. Беше хладнокръвна и сдържана, почти безчувствена и държеше останалите на разстояние, така че техните закачки и стрели да не могат да я достигнат. Беше платила за тази броня с болка и отчаяние, като едва не бе загубила живота си, но стоманата бе здраво изкована. Когато изобщо успяваше да поспи, продължаваше да страда под формата на безсъние и кошмари, но вече се справяше със собствените си проблеми.
Днес, когато бе влязъл в Дейвънпорт и я бе забелязал на стълбите, елегантно облечена в онзи ненатрапчив копринен костюм, с кремави перли на ушите и с лъскава тъмнокестенява коса, оформена в модерна прическа, бе останал стъписан и почти без дъх от разликата между някогашното тромаво, буйно момиче и сегашната изискана, безупречна дама.
Все още бе Роана, но някак съвсем различна. Когато я гледаше сега, не виждаше хлапето с волен език, тромавата девойка, а мислеше за стройното й тяло под копринената дреха, за гладката й кожа, която си съперничеше с коприната, за гърдите й, чиито зърна бяха отвърнали на най-нежните му ласки през онези дълги часове в мотела край Ногалес.
Беше притиснал голото й тяло към своето, беше разтворил бедрата й и бе отнел девствеността й. Дори сега, насред задушната горещина в колата, потрепери от силата на спомена. Боже, спомняше си всяка дребна подробност — усещането от проникването в нея, горещата й мекота, обгърнала го плътно, щом се плъзна в нея. Спомняше си крехкото й тяло, притиснато от тежестта и силата на неговото. Искаше му се да я вземе в прегръдките си, да я защити, да я утеши, да й достави удоволствие — всичко друго, но не и да спре. Просто нямаше начин да спре.
През последните десет дни тези спомени го влудяваха, лишаваха го от сън, пречеха на работата му. Днес, когато я видя отново, бе обхванат от всепоглъщащо собственическо чувство. Роана беше негова. Беше негова и той я желаеше. Желаеше я толкова много, че ръцете му се бяха разтреперили. Трябваше да извика на помощ цялото си самообладание, за да не хукне по стълбите към нея, да не я грабне и отведе в една от спалните, независимо коя, да я разсъблече и да потъне в дълбините й още веднъж.
Беше се въздържал поради една-единствена причина, Роана внимателно бе построила около себе си защитна стена, но всяка стена можеше да бъде преодоляна и Уеб знаеше съвсем точно коя е нейната слабост.
Той.
Тя можеше да се защити от всеки друг — освен от него.
Не беше се опитвала да го крие или да го отрича. Беше му признала със саморазрушителна честност, че трябва само да й направи знак и тя ще дотича при него. Щеше да го последва в спалнята и да му позволи да направи с нея всичко, което пожелае.
Уеб забарабани с пръсти по нагорещения волан. Очевидно заради Роана трябваше да се пребори с още един от демоните си и това бе собственото му влечение към нея.
Беше й казал, че ще се върне у дома само ако прави секс с нея — и тя не бе се поколебала. Ако желаеше точно това, тя щеше да го направи. Ако имаше нужда от сексуално освобождаване, тя щеше да бъде на разположение. Щеше да го направи заради Лусинда, заради Дейвънпорт, заради него, но какво изпитваше самата тя?
Знаеше, че може да влезе в спалнята на Роана по всяко време и да я има и изкушението го влудяваше. Но не желаеше тя да му се отдава от чувство за вина, по задължение или от криворазбрано детско обожание. По дяволите, та той не бе герой, за да обожаван, а бе мъж! Искаше Роана да го желае като мъж, така както една жена желае мъж. Ако тя се вмъкнеше в леглото му просто защото има нужда от нежност, той щеше да се зарадва дори на това, тъй като желанието й нямаше да бъде усложнено от мотивите на други хора или от нейните собствени.
Боже, ами собствените му мотиви?
В очите му се стичаше пот и като изруга под носа си, Уеб запали двигателя, за да може да задейства климатика. Щеше да получи топлинен удар, ако продължава да седи в тази затворена кола посред бял ден, докато се опитва да разплете обърканите си чувства.
Обичаше Роана. Беше я обичал през целия и живот, но като сестра, със забавно закрилническо снизхождение.
Беше се оказал неподготвен за силата и жарта на страстното желание, пламнало в душата му преди десет години, когато бе обвила ръце около врага му и го бе целунала. Чувството се бе зародило от само себе си, също като вихрените газове, които се сгъстяват, докато достигнат критичната маса, а после експлодират в гореща бяла звезда. Случилото се тогава го бе разтърсило, бе го накарало да изпита чувство на вина. Но не беше правилно. Роана бе твърде млада, винаги се бе отнасял с нея като със сестра, за бога, та той бе женен! Вината за положението бе изцяло негова. Въпреки че бракът му се разпадаше, все още бе женен. Той се бе оказал по-опитният, трябваше внимателно да превърне целувката в жест на невинна привързаност, в нещо, което няма да я обърка. Вместо това, я беше притиснал и бе превърнал целувката в съвсем различно преживяване, в по-дълбока, пълна със сексуалност ласка. Случилото се бе по негова вина, а не по вина на Роана, но тя все още се опитваше да плати цената.