Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
Роана стреснато се извърна към Уеб, който тъкмо влизаше в стаята.
— Моля? — възкликна тя. Какво правеше той тук? Дори не се беше преоблякъл. Дали не се беше притеснил, че ще обърка нещо, та се бе втурнал на събранието, без дори да смени дрехите си?
— Здравей, Чет! — извърна се Уеб и протегна ръка към председателя.
Чет почервеня от притеснение. Поколеба се, но инстинктът му на политик надделя и той разтърси ръката на Уеб.
— Уеб! Говорим за вълка, а той в кошарата! Роана тъкмо ми каза, че си се върнал в Дейвънпорт. Знаеш ли, че изглеждаш лоста добре?
— Да, благодаря. И ти самият излъчваш благополучие.
Чет се потупа по заобления корем и се разсмя сърдечно.
— Прекалено много благополучие! Уилъден казва, че съм на много специална диета — ям всичко, което попадне пред очите ми!
Околните бяха забелязали Уеб и стаята се изпълни с развълнуваните им коментари. Роана погледна Уеб и по блясъка в очите му разбра, че той напълно съзнава брожението, предизвикано от присъствието му, както и че ни най-малко не се притеснява от това.
— Не си мисли, че си се откачила от работата — промърмори усмихнато на Роана — Само защото съм се върнал, не означава, че ще можеш да се шляеш. Може би ще идваме на събранията заедно.
Въпреки изненадата си. Роана кимна в знак на съгласие.
Уеб погледна часовника си:
— Нямаше ли уговорка за обяд във Флоренция? Ще закъснееш, ако не побързаш.
— Тъкмо тръгвах. До скоро, Чет.
— Ще се видим на следващото събрание — отвърна й председателя с все същия привидно безгрижен тон.
— Ще те изпратя до колата. — Уеб кимна на председателя и тръгна с Роана.
С всяка частица от тялото си тя усещаше близостта му, докато вървяха един до друг по коридора. Надвишаваше я значително, независимо от високите си токчета. Не знаеше какво да мисли за току-що случилото се, така че не си позволи никакви заключения. Може би Уеб настина възнамеряваше да работят заедно, или просто го бе казал, за да улесни живота си. Само времето щеше да разкрие истината, а тя нямаше да си позволи напразни надежди.
Когато стигнаха до изхода, Уеб протегна ръка, да й отвори вратата, и Роана усети топлината на тялото му.
Излязоха заедно навън във влажното, грейнало горещо лятно утро. Роана извади ключовете от чантата си и сложа слънчевите си очила.
— Какво те накара да дойдеш в града? — попита тя — не те очаквах.
— Предположих, че моментът е точно толкова подходящ за разчупване на леда, колкото и всеки друг — Дългите му крака се нагодиха с лекота към забързаната й походка. — Намали темпото, твърде горещо е за надбягване.
Роана покорно забави ход. Колата й бе оставена в края на паркинга и ако продължаваше да бърза така, щеше да потъне в пот, докато стигне до нея.
— Сериозно ли говореше за събранията? — попита Роана.
— Напълно сериозно — И Уеб бе сложил слънчевите си очила, така че тъмните стъкла не й позволяваха да разтълкува изражението му. — Лусинда непрекъснато те хвали. Ти знаеш с подробности всичко, което се случва тук, така че ще съм пълен глупак, ако не те използвам.
Когато ставаше въпрос за бизнес, Уеб бе всичко друго, но не и глупак. Роана се почувства леко замаяна при мисълта да работи заедно е него. Беше се смятала за подготвена за почти всичко — от това да бъде пренебрегвана до това да бъде изгонена, но изобщо не бе помислила, че той може да се нуждае от помощта й.
Стигнаха до колата и Уеб взе ключовете от ръката й. Отключи вратата и я отвори, а после й върна ключовете. Роана изчака горещия и задушен въздух в затворената кола да се разклади, а после седна зад волана.
— Карай внимателно — промърмори Уеб и затвори вратата.
Докато излизаше от паркинга, Роана погледна в огледалото за обратно виждане. Уеб се връщаше към сградата. Сигурно бе паркирал някъде наоколо или се канеше да влезе вътре. Позволи си да хвърли само един жаден поглед към широкия му мускулест гръб и дългите бедра, само секунда удоволствие, а после се съсредоточи в шофирането и се гмурна в оживеното градско движение.
Уеб отключи собствената си кола и се качи. Импулсът изпратил го в града, беше съвсем обикновен, но силен. Бе искал да зърне Роана. Само това — просто да я види. След обезпокоителните неща, разказани му от Лусинда, старите закрилнически инстинкти бяха надделели и той бе поискал да се увери, че тя е добре.
Разбира се, Роана бе повече от добре. Сам се бе уверил колко майсторски се бе справила с Чет Фористър и не бе позволила спокойствието й да бъде нарушено от съпротивата на председателя по отношение завръщането на Уеб. Сега наистина осъзнаваше смисъла в думите на Лусинда, която бе споделила, че Роана е по-силна, че се е променила. Роана вече не се нуждаеше от него, за да се справя с проблемите в живота си.