Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
Никога не бе срещал жена като своето момиче. Всеки път тя се връщаше за още, искаше все по-груби, по-странни и възможно по-мръсни игри. Бяха се съвкупявали като животните — и това й бе доставило истинско удоволствие: най-забраненото нещо с възможно най-забранения за нея мъж. Порочната Джеси. Беше я обичал толкова много.
Не бе изминал и ден, без да си спомни за нея. Липсваше му. Никоя друга жена не бе запалвала у него такъв огън.
Проклетият Уеб Талант я бе убил. Бе убил и нея, и детето. А после си бе заминал, свободен като птичка. Беше напуснал града, преди някой да го принуди да си плати.
Но сега се бе върнал.
И този път щеше да изкупи вината си.
Трябваше да внимава да не го видят, но при срещите с Джеси се беше промъквал около Дейвънпорт достатъчно, за да познава околността. Имаше стотици начини и пътища да се приближи до къщата. От доста време не беше ходил там, всъщност от десет години. Трябваше да се увери, че старата дама не си е взела куче пазач и не е поставила алармена инсталация. Знаеше, че преди не бе имало, тъй като Джеси неведнъж се бе опитвала да го придума да се промъкне в спалнята й, докато съпругът й отсъства. Харесвала й бе мисълта да спи с него под покрива на баба си и в леглото на мъжа си. Бе имал достатъчно здрав разум да откаже, но по дяволите, предложението се бе оказало доста съблазнително.
Ако все пак нямаше алармена система, той разполагаше със стотици начини да влезе в старата къща. Всички тези врати и прозорци… Щеше да бъде дяволски лесно. Беше влизал в къщи, доста по-добре охранявани от тази на Дейвънпорт, глупаците може би се чувстваха в безопасност, тъй като бяха доста далеч от града. Просто хората в провинцията нямаха навика да взимат предпазни мерки, което гражданите например правеха автоматично.
— О, да! Уеб Талант щеше да си плати.
Четиринадесета глава
— Мисля, че трябва да устроим парти по случай завръщането на Уеб — обяви Лусинда на следващия лен, като почукваше с нокът по зъбите си. — Никой няма да смее да ми откаже, тъй като тогава ще знам точно кои са против. Така ще бъдат принудени да се държат учтиво с Уеб и веднъж завинаги ще приключим с неудобните първи срещи.
Понякога Роана умишлено си напомняше, че въпреки омъжването на Лусинда в семейство Дейвънпорт преди повече от шейсет години и превръщането й, по собствените й думи, в една от тях, ако човек подълбае малко повече под повърхността, щеше да открие един Талант. Хората от семейство Талант бяха много упорити и целенасочени. Може невинаги и да бяха прави, но не това имаше значение. Изправи ги на пътя и им посочи целта и те ще преодолеят всяко препятствие, изпречило се пред погледа й. Целта на Лусинда бе да възстанови репутацията на Уеб в областта и нямаше се подвоуми дори да притисне някого до стената, за да постигне целта си.
Принадлежността към най-висшите кръгове в областта не беше автоматично банковата сметка, въпреки че и тя помагаше. Някои семейства с много скромни доходи също принадлежаха към тази обществена прослойка посредством свой предшественик, участвал във Войната — и никой нямаше предвид двете световни войни. По младите й казваха Гражданската война, но по-възрастните я наричаха Войната на северната агресия, а най-възпитаните деликатно я споменаваха като Последната неприятност.
Бизнес партньорите им веднага щяха да разберат как стоят нещата с Дейвънпортови и щяха да се отнасят с Уеб така, сякаш нищо не се бе случило. В края на краищата той изобщо не бе арестуван, така че защо смъртта на жена му трябваше да се превръща в такава пречка?
Но тези, които налагаха обществените условности, се придържаха към по-строги стандарти. Уеб щеше да бъде подминават при покани за определени вечери и празненства, където се обсъждаха много бизнес въпроси, което пък щеше да навреди на интересите на Дейвънпорт. Лусинда милееше за парите си, по още повече милееше за Уеб и твърдо бе решила да не допусне той да бъде избягван. Щеше да покани всички в дома си и като нейни приятели те щяха да дойдат. Беше болна и това сигурно щеше да бъде последното й парти. Само Лусинда можеше да използва наближаващата си смърт като средство за постигане на целта си. Може би приятелите й нямаше да бъдат очаровани, но щяха да дойдат. Освен това щяха да се държат учтиво с Уеб под собствения му покрив, въпреки че технически имението все още принадлежеше на Лусинда, и всички щяха да заключат, че Уеб се е върнал у дома, за да предяви претенции над наследството, което скоро щеше да бъде негово. А след като веднъж приемеха гостоприемството му, щяха да се почувстват задължени да му предложат своето.