Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
На практика се беше случило така, че накрая тя трябваше да ги утешава, но не беше необходимо Гейб да знае това. Всеки ден бяха оплаквали отсъствието му. Беше й станало болезнено ясно, че той им е давал най-доброто от себе си, а на нея — остатъците.
Гейб кимна, явно беше очаквал поне това от тях.
— Ами Милър? И той ли идваше тук? — погледът му видимо стана по-остър.
Едва сега Хелън разбра каква е целта на разговора. Понеже беше много проницателен, Гейб бе забелязал напрежението между нея и помощник-капитана и искаше обяснение. Каквато си беше вироглава понякога, изведнъж й се прииска да разпали ревността му; не че имаше смисъл, след като отново се бе заклела да не се поддава.
— Да — чу се да казва тя. — Той ме посещаваше често, но никога не идваше с останалите.
Гейб изведнъж придоби крайно напрегнат вид, задоволявайки по този начин нелепото й желание да го дразни.
— Идвал е сам?
— Аха — Хелън го остави сам да се досети за останалото, като същевременно знаеше, че го заблуждава.
Гейб се обърна към хладилника, отвори го, вторачи се във вътрешността му и попита:
— Бъркани яйца?
— О, добре.
Той извади от хладилника яйца и пакет с хляб и ги сложи върху плота.
— И така, за какво си говорехте вие двамата с Милър? — кротко продължи Гейб.
Тонът му не можеше да прикрие нотките на ревност. Задоволството се разля във вените на Хелън и я накара да копнее за още.
Гейб заотваря шкафовете, като търсеше съд, в който да разбие яйцата.
— Вторият шкаф вдясно — упъти го тя. Трябваше много да внимава къде стъпва. От една страна, не искаше да провали възможността Гейб да работи заедно с Милър в бъдеще. Същевременно умираше от желание да си поиграе с него, както бе направил той с нея в колата предишната вечер. — Милър изразяваше своята загриженост и това е всичко. Питаше ме дали имам достатъчно пари. Дали нямам нужда от нечие рамо, за да си поплача. Ей такива неща. — Хелън сви рамене, оставяйки го да тълкува думите й както си иска.
Гейб се обърна и срещна погледа й.
— Каза ли ти някакви подробности за моята последна бойна задача?
Очакванията й в миг се сринаха.
— Не, нищо — припомни си тя. — Защо? Да не смяташ, че има нещо общо с изчезването ти? — Тази мисъл й се видя направо отвратителна, но реши, че това потайно копеле не заслужава да му спести въпроса.
Гейб взе едно яйце и ловко го счупи в ръба на купичката.
— Само предположение — тихо промълви той.
Повтори процеса с още четири яйца и започна да разбива жълтъците. Строгият му профил ни най-малко не издаваше какво мисли.
После сипа разбитите яйца в горещия тиган и рязко се обърна към нея.
— А ти плака ли на рамото му? — попита той със сдържан огън в очите.
Приятна топлина се разля по цялото й тяло. Наистина ревнуваше! Защо това й беше толкова безкрайно приятно, Хелън не можеше да каже, особено след като се беше заклела в какво ли не, че за тях двамата няма бъдеще. И след като вече бе възбудила ревността на Гейб, трябваше да омаловажи ролята на Милър.
— Не, не съм — отвърна тя.
— Никога ли?
— Никога.
— Но той те сваляше — упорстваше Гейб.
Хелън сви рамене.
— Той винаги имаше причина да се появи… някакъв документ, който трябва да подпиша, или пък да ми донесе някаква религиозна брошура за скръбта. Най-накрая ме покани да излезем заедно и аз му отказах. Това е всичко.
Освен че й се беше наложило да му отказва пет-шест пъти, за да го накара да го проумее. Гейб се обърна към печката.
— Щеше да ми кажеш, ако има нещо между вас — рече той, но в гласа му прозвучаха нотки на несигурност.
Онзи Гейб, за когото се беше омъжила, дори за миг не би се усъмнил в нейната вярност. До такава степен беше сигурен в силата на сексуалното си привличане и в своя чар.
— Щях да ти кажа — неочаквано за себе си го увери тя.
Веднага се запита защо толкова се старае да щади чувствата на Гейб. Така или иначе, накрая пак щеше да го напусне.
Но по-напред щеше да го замъкне при родителите си дори само да докаже пред себе си, че той може да натисне бутона и да се превърне в предишния Гейб без предупреждение.
Идеята й беше хрумнала миналата нощ, докато бе лежала в леглото, обзета от трескав срам и отчаяние.
— Какво ще кажеш утре да отидем до Анаполис? — попита Хелън, обличайки решението си в думи.
Въпросът като че ли го обърка.
— За какво?
— Родителите ми умират от желание да те видят — тя наблюдаваше как той ловко разбърква яйцата. — Заплашват да дойдат тук, но може би ти ще искаш за малко да се откъснеш от тази обстановка.
Гейб мълча толкова дълго, че тя удивено вдигна очи към тавана. Божичко, графикът на този човек съвсем не беше запълнен до крайност!