Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
— На оногова, който побеждава, ще дам да яде от Дървото на Живота… и той няма да бъде повреден от втората смърт… защото ще си похапне от съкровената манна, и ще му дам бяло камъче, и на камъчето ще бъде написано ново име, що никой не знае… и ще го направя стълб в храма… и ще му дам да седне с Мене на Моя престол…
Внезапно той изруга и прекъсна церемонията, защото казанът му прошепна, че материалът за арийци в склада свършва. Нищо! Засега на тия идиоти им стигаха деветстотин и шейсет милиона снежни нацисти. По-късно щеше да изпрати на арената и черните, и жълтите, и червените ескадрони. В очите му лумна пламък и, като взе да си тананика: „Ах, летете ескадрони, в устрема ви милиони погледи са приковани със надежда и любов…“, Хогбен бързо се захвана да майстори бездушните предводителите на своите пълчища.
Хък и лъвицата извая с лекота и за разлика от снежната тълпа ги направи почти съвършени, само дето телата им бяха пълни с очи — и отпред, и отзад. Но драконът кой знае защо не се получаваше. Първия път се пръкна някакво многооко теле. Демиургът се ядоса, с неподозирана сила го запрати в казана и опита отново. Този път изскочи по-едро добиче, но пак си беше кротко теле — с големи, влажни, добродушни очи на челото и на тила. Хогбен махна с ръка. Нямаше време повече да се занимава с този холографен идиот. Той се загледа в свелия поглед папагал. Освалд му се стори някак мекушав и прекалено театрален. Набързо скалъпи един орел.
Беше време да извади семейния сервиз. В първия миг се облещи, защото златните чаши бяха само шест, но после се сети, че седмата е във фризера му на Земята. Пъхна средния си пръст в една вдлъбнатина в стената и вратата на тайника се отвори с провлечено скърцане. Кристалната кана в утробата на скривалището беше пълна догоре с тамян. Помириса го, защото все пак беше на няколко хиляди години. Естествено, на тамяна нищо му нямаше. Побърза да напълни чашите и върна каната обратно, а тя пак си беше пълна догоре. После поднесе четири от чашите на своите марионетки, а с петата вдигна тост:
— На Оногова, Който седи на престола, и на Агнеца — благословение и чест, слава и владичество вовеки веков.
И четирите животни отпиха и казаха: „Амин“.
Хогбен не пи. Той се озърна, защото скоро щяха да му потрябват още трима ангели. По съвместителство сам би могъл да изпълни ролята на седмия ангел, но се нуждаеше поне от още двама актьори за поддържащите роли. Погледът му се спря на Маргарита и набеденият Фелини на Апокалипсиса доволно се ухили. Отредената й роля бе такава, че нямаше нужда да сваля оковите от душата й.
Той поднесе чашата до побелелите й устни, като внимаваше да не разлива ценната течност, и насила я накара да пие. Без да дойде в съзнание, Маргарита рече: „Амин“.
Едва тогава съзря разчлененото тяло на снежния Фауст и, като срита туловището, изрева:
— Ти какво си се излегнал тука като някой търтей, бе!
Силата на ритника му се оказа дозирана до грам за изящния карамбол. Голямата топка се търкулна по божествената билярдна маса, чукна се в стената, отскочи и се насочи право към по-малката. И ето, че снежният човек пак беше съчленен. Фауст тутакси се изправи като оловен войник и зае стойка „мирно“.
— Я изпий това веднага! — кресна му Хогбен.
И Фауст послушно изпи тамяна, и рече: „Амин“.
Тогава Хогбен подскочи три пъти и свирна с уста. Бавно и с достойнство покрай изправения му труп от стената се измъкна изчезналият кивот. Собственикът на най-издирваният ковчег в човешката история свали холографния бандерол „Скрижали. Акцизът платен“, отвори капака, извади тежката, подвързана с платинени корици, гравирана със злато, обкантена със сребърен обков и запечатана със седем печата „Инструкция за експлоатация и ремонт на Лоното на живота“ и строи шестимата си помощници пред нея.
Марионетката на Хък тутакси пое ролята на Агнеца и сне един от седемте печата. И от казана изскочи бял кон. Снежният Фауст го яхна с лък в ръка и даден му бе венец; и той излезе от подземието като победител. Но част от душата му остана, мигом й израснаха криле и тя стана ангел.