Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
Младата жена се изчерви. Уитни беше разбрал кой е тайнственият й „източник“. Промърмори нещо и побърза да излезе. С облекчение си каза, че е преминала и това препятствие. Внезапно изруга и се спусна към най-близкия уличен ескалатор. Закъсняваше за съда.
Няколко минути преди края на работното време, тя влезе в канцеларията си и завари Пийбоди да седи зад бюрото й и да пие кафе.
Ив се облегна на рамката на вратата и промълви:
— Удобно ли се чувстваш, полицай?
Пийбоди подскочи от изненада и разля кафето върху бюрото. Смирено се прокашля и измърмори:
— Мислех, че няма да се връщате.
— Очевидно. Да не би компютърът ти да е повреден?
— Не. Съвсем не, лейтенант. Реших, че е по-рационално да въведа информацията направо във вашия.
— Добро алиби си измислила. — Ив се приближи до автоготвача и го програмира да й приготви кафе. Нищо чудно, че Пийбоди го предпочиташе пред помията, която сервираха в стола, тъй като автоматът беше зареден с истинско кафе на зърна, с каквото Рурк се снабдяваше по неведоми пътища.
— За каква информация говориш?
— Капитан Фийни ми предостави записи на всички разговори на Дивейн през последното денонощие. Но подозирам, че няма да ни бъдат от полза. Имаме и личния й бележник, в който е записвала срещите си, както и резултатите от последния медицински преглед, на който се е явила.
— Имала ли е някакви здравни проблеми?
— Не. Била е пристрастена към тютюнопушенето, поради което е била регистрирана и задължена редовно да се инжектира против рак. Не е страдала от никакво заболяване — физическо или душевно. Била е податлива към стресови състояния, предизвикани от преумора, поради което е взимала транквиланти. Живеела с някакъв мъж, който в момента е извън планетата. Всичките й познати твърдят, че двамата били много щастливи. Най-близкият й роднина е синът й от предишния й любовник.
— Да, свързах се с него. Той работи в Лосанжелиския отдел на „Татлър“. Каза, че щял да тръгне незабавно за Ню Йорк. — Ив наклони глава. — Удобно ли ти е, Пийбоди?
— Да, лейтенант. О, извинете. — Побърза да стане и се настани на разнебитения стол до бюрото. — Как мина срещата с командира?
— Имаме само една седмица. — Ив седна на мястото си. — Трябва да я използваме най-рационално. Получихме ли резултатите от аутопсията на Дивейн?
— Не още.
Ив включи видеотелефона си.
— Ще се обадя на патолога и ще го помоля да побърза.
Когато се прибра у дома, залиташе от умора. Не беше обядвала, пък и в крайна сметка така беше по-добре, тъй като в края на деня беше посетила моргата.
Дори закоравял полицай би повърнал от ужасната гледка, която представляваше Съриз Дивейн.
— Сигурна беше, че дори свръхмощната апаратура на Рурк не ще й помогне в този случай, защото от жената не беше останало почти нищо.
Пристъпи във фоайето и едва не се спъна в котарака, който се беше излегнал на прага. Тя събра сетните си сили, наведе се и го вдигна. Галахад гневно впери в нея разноцветните си очи.
— Ще те настъпят, приятелю, щом лягаш където ти попадне.
— Добър вечер, лейтенант.
Както обикновено Съмърсет изникна внезапно пред нея.
— Да, знам, че закъснях — сопна му се тя. — Хайде, накажи ме.
Този път той не я удостои с някоя от обичайните си язвителни забележки. Беше наблюдавал по телевизията драмата, разиграла се на покрива на небостъргача. Беше видял изражението на Ив, когато онази жена политна в бездната.
— Ще вечеряте ли.
— Не. — Искаше й се час по-скоро да си легне, затова се отправи към стълбите.
— Позволете да ви кажа нещо, лейтенант. — Търпеливо я изчака да го изругае и дори не трепна, когато тя се обърна и намръщено го изгледа. — Жена, която застава на ръба на пропастта, е много смела или много глупава.
Устните й се разтегнаха в подигравателна усмивка.
— Едва ли е необходимо да питам към коя категория ме причисляваш.
Проследи я с поглед докато тя се изкачваше по стълбите и си каза, че никога не е виждал по-смела жена.
Рурк не беше в спалнята. Ив се просна по корем на леглото и реши да отдъхне за минута, преди да включи монитора и да разбере в кое помещение се намира съпругът й. Галахад се покатери на гърба й и се сви на кълбо.
След няколко минути Рурк се появи и застана на прага, безмълвно вперил очи в нея. Той също беше гледал репортажа на живо. Докато наблюдаваше как жената се опитва да повлече Ив със себе си, се беше вкаменил и устата му беше пресъхнала.
Знаеше, че в ежедневието си съпругата му непрекъснато се сблъсква със смъртта и че често животът й е в опасност. Самозалъгваше се, че се е примирил с това.