Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Благодаря.
Алекс отсъства около седмица, докато уреди нещата около погребението на баба си. На службата в параклиса присъстваха само тя, няколко бивши колежки на баба й и двама-трима пациенти от клиниката. След церемонията прибра оскъдния й багаж. Персоналът беше много любезен с нея, но имаше хора, които чакаха да бъдат настанени за лечение, и стаята трябваше да бъде освободена веднага.
Тази седмица беше пълна с напрежение и неприятни емоции. Докато седеше втренчена в скромния ковчег и органът свиреше някаква тиха мелодия, Алекс изживя докрай кошмарното чувство за собственото си поражение. Не успя да изпълни обещанието, което даде пред старата жена и пред себе си. Не можа да открие убиеца на Селина навреме.
Поражението беше дори още по-голямо, тъй като не успя да спечели любовта и опрощението на баба си. Беше пропуснала последния си шанс.
Сериозно се замисли дали да не отиде при Грег и да му каже, че е бил прав и че е трябвало да се вслуша в съвета му още в началото. Той щеше да се зарадва да я види смирена и веднага щеше да я натовари с друго дело.
Това би било най-лесното и най-доброто разрешение. Никога няма да се връща в Пърсел и да се изправя срещу враждебността, която витаеше във въздуха около нея, нито да поглежда в очите онзи мъж, който я караше да се чувства толкова странно, когато бе с него.
От правна гледна точка делото беше прекалено слабо, за да може да устои в съда, но от лична гледна точка не можеше да го изостави и да напусне. Интригуваха я мъжете, които бяха обичали майка й. Трябваше да разбере кой от тях я е убил и дали тя е виновна за убийството на майка си или не. Трябваше или да отрече вината си, или да се примири с нея и да продължи да живее, но не можеше да остави въпроса неразрешен.
И така, тя се върна в Пърсел.
Зелените очи на Рийд, които бяха преследвали мислите й от седмица насам, бяха все така властни и обезпокоителни, както преди.
— Не бях сигурен дали ще се върнете — каза той направо.
— А е трябвало. Казах ви, че няма да се предам.
— Да, помня — изръмжа неприветливо. — Харесаха ли ви танците миналата вечер?
Въпросът му дойде изневиделица и предизвика бързата й реакция:
— Откъде знаете, че съм ходила там?
— Мълвата се разнася бързо.
— Джуниър ви е казал.
— Не.
— Трудно ми е да отгатна — каза Алекс. — Откъде разбрахте, че съм ходила в онзи клуб?
— Един от помощниците ми е засякъл Джуниър да се движи с превишена скорост по магистралата онази нощ. Около единадесет часа. Видял ви е в колата с него — той вече не гледаше към нея, а разглеждаше върховете на ботушите си. — Навярно ужасно сте бързали да се приберете в мотела.
— Не се чувствах добре и реших да си тръгна — това е всичко.
— Самото празненство ли не ви хареса, или хората? И аз не мога да понасям някои от тях.
— Няма нищо общо с празненството, нито пък с хората. Е, добре — беше заради една жена. Стейси Уолис… Минтън — Алекс го наблюдаваше внимателно, за да види как ще реагира. Лицето му остана невъзмутимо. — Защо никой не ми каза, че Стейси е била омъжена за Джуниър?
— Не сте питала.
Като по чудо успя да се овладее.
— На никой ли не му е идвало наум, че прибързаният им брак може да бъде от значение за мен?
— Това не беше важно.
— Запазвам си правото сама да реша дали е важно или не!
— Добре. Мислите ли, че е от значение за вашето разследване?
— Да, мисля! Прибързаният брак на Джуниър през цялото време ме учудваше и ми се струваше странен. Още повече сега, когато се оказа, че съпругата му е била дъщеря на съдията!
— Няма нищо странно в това.
— Случайност, разбира се?!
— Не. Стейси Уолис беше влюбена в Джуниър още от първия миг, когато го видя в гимназията. Всички го знаеха, а и тя не го криеше от никого. Когато Селина умря, Стейси разбра, че има шанс, и го използва.
— Стейси не ми прилича на човек, който би се възползвал от случая.
— Не бъдете дете, Алекс. Ние всички се възползваме от случая, когато много искаме нещо. Тя го обичаше — натърти Рийд нетърпеливо. — Той страдаше заради смъртта на Селина. Предполагам, Стейси е разбрала, че любовта й би го накарала да страда по-малко, и това й е било достатъчно да реши.
— Не е било.
— Наистина ли? Тя не можеше да накара Джуниър също да я обича. Кой се интересува от Джуниър?
— Стейси. Тя ме пресрещна в дамската тоалетна на клуба и ме обвини, че обърквам живота й с подновяването на това дело.
— Смела жена — той кимна одобрително с глава. — Винаги ми е харесвала.
— Наистина ли? И вие ли сте спал с нея? Или сте бил преситен от сестрите Гейл?
— Сестрите Гейл? — изсмя се високо той. — Сигурен съм, че не Стейси ви е говорила за прословутото трио на Пърсел.