Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— Най-висок — отвърна тя късо, а после настъпи мълчание.
— Действително ли е крал? — Хиеро вече не се усмихваше. — Ти единствено дете ли си? Това може да е много важно!
— Имах по-възрастен брат, но той загина в сражение с войските на Нечестивия. Баща ми поиска да ме омъжи и така да скрепи съюза с нашия северен съсед — Ефраим от Чизпек. Всички го познават като жесток човек. От първата си жена се отървал, като я докарал до лудост и накрая й избол очите. После заявил, че жена с физически недостатък не може да бъде кралица и я накарал да стане монахиня. Затова избягах.
— Не мога да те съдя — каза замислено Хиеро. — Но се надявам да установя връзка с твоята страна. Ние можем да търгуваме, а най-важното е да ви върнем към цивилизацията. Но да започна контактът с отвличането на принцеса — никак не е хубаво.
Тя пламна цялата.
— Какво значи „да ви върнем към цивилизацията“? Трябва да ти кажа, Пер Хиеро Дъстин, Свещеник-Заклинател втора степен, Страж на Границата и Убиец, че в Д’Алви живее велик и могъщ народ. Ние имаме два града с големи стени, а в тях — църкви и дворци от камъни. Да не говоря за храбрата ни многобройна армия!
Хиеро я погледна, усмихна се, но не възрази нищо. А очите на девойката продължаваха да святкат сърдито.
— Виждам — каза тя, — че ти не смяташ тези неща за признаци на висока цивилизация.
— И така да е, а ти сама как мислиш? — отвърна с въпрос свещеникът. — Това, което изброи, се гради на основите на жестоко робство, ограничаване на знанията, грабителски данъци, израждаща се религия и кървави войни със съседите. Последното е ужасно само по себе си, но още по-страшно е, че междуособиците ви отслабват, когато би трябвало да събирате сили за борба с Нечестивия. Кажи ми сега — това свидетелство за висока цивилизация ли е? Според мен, това си е чисто варварство!
— Изглежда си прав — каза тя замислено. — Но от дете са ме учили, че нашият свят е устроен разумно… И ми е трудно да призная, че това не е така…
— Напълно те разбирам, моя малка принцесо — кимна с глава Хиеро и я прегърна през рамо. — Но ти си изпитала така много… и болка, и страх, и робство… и любов… Колкото повече неща изживява човек, толкова повече разбира другите… Ти си още така млада, девойчето ми…
Лицето на Лучара внезапно стана прекрасно и по-възрастно, а тъмните й бездънни очи се приближиха до него и от аромата на косите й, главата му се завъртя. Усети как тялото на девойката трепна, после младите гъвкави ръце го прегърнаха и високата трева ги скри в себе си…
Хърм лежеше на плажа и гледаше блестящата повърхност на лагуната. „Това са хората! — мислеше той. — Толкова излишни емоции! Но сега вече можем да се съсредоточим на най-важното и да не се отвличаме повече по дреболии“. Обърна глава към Клотц, който стоеше до него и преживяше безкрайно, после затвори очи. Залятото от горещи слънчеви лъчи островче спеше сред сините води на лагуната и само лорсът, мърдайки често рогата си, носеше тегобата на неуморен часовой.
Събудиха се или по-точно бяха събудени сутринта. Сигналът на Хърм: „Тревога! Идват! Тревога!“, ги удари като камък захвърлен от прашка. Само след миг хората бяха на крака, готови за сражение или бягство. Ужасният вопъл нарастваше над лагуната и те разбраха, че враговете са близо. „А-а-о-о-ъ, а-о-о-ъ, а-о-о-ъ!“ Ридаещият глас звучеше от всички страни. Сега островчето вече не им изглеждаше безопасно убежище. Короните на палмите заплашително зашумяха, водата наоколо стана сива и се набръчка от леки вълни, а развалините на гигантските здания сякаш се придвижиха плътно към тях и надвиснаха над главите им.
Хората и животните се затичаха към центъра на острова. Там имаше възвишение и те най-после видяха враговете си и разбраха, кой ги следеше от самото начало на влизането им в изоставения град. От всички страни прииждаха малки тесни, направени от сплетена тръстика полусалове-полулодки. Екипажите им нямаха нужда от весла, а гребяха със собствените си, притежаващи плавателна ципа ръце. А множеството белезникави глави във водата показваше, че още по-голямо число от тези същества идва с по-простия и естествен начин за тях — плаването.
„Нов вид лемути! — помисли Хиеро, докато ги разглеждаше. — Приличат на жабите фрог и вероятно от тях произлизат. Увеличете размерите на жабите до човешките, снабдете ги с голям череп и белезникава кожа. Накрая ги въоръжете с ножове и копия. И вдъхнете повече ненавист!“ — Докато враговете се приближаваха и свиваха обръча около острова, свещеникът си спомни първото впечатление на Хърм: създания, които мислят и не мислят. Изглежда, още тогава мечокът е усетил присъствието на някакъв разузнавач, който ги е следял.