Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Разстоянието между тях не беше голямо и Хиеро само леко повиши глас. С удовлетворение забеляза, че бледата кожа на адепта почервеня, а в тълпата около него се раздадоха гневни викове. А свещеникът през това време погледна към предната част на палубата, където се намираше оръдието, което стреляше с мълнии. Ако раздразни както следва врага, то с него и приятелите му ще свършат с няколко изстрела. Ще бъде лека смърт. Но двамата стрелци в качулки бяха дисциплинирани хора и дори не трепнаха. Началникът махна с ръка и лемутите замлъкнаха. Плешивата глава с гладка и блестяща кожа се наведе към Хиеро.
— Смел човек си, свещенико на забравения бог! Това качество Братството умее да цени. Ти си в ръката ни, но още не сме я стиснали в юмрук! Още веднъж ти предлагаме съюз. Признавам, че искаме да използуваме твоя разум, удивителната му сила и неизвестните за нас възможности. З’дан ме изпрати, казвам се С’карн, да се опитам да те убедя. Бъди разумен, свещенико!
Но метсианинът не се колеба нито миг.
— Ти лъжеш, С’карн, както всички от вашата гнусна глутница! З’дан се страхува от мен, иначе сам щеше да дойде, да се наслаждава на смъртта ми! На твоя кораб се намира една машина, с която ти се надяваш да поробиш разума ми. Е, върви и опитай! Плюя на вашето мръсно братство и лично на тебе, плешив мерзавец!
За миг Хиеро повярва, че ще постигне целта си. Студеното лице на С’карн се изкриви от злоба и ръцете му конвулсивно сграбчиха перилата на мостика. Но за негово голямо съжаление, адептът надви гнева си и не даде команда на стрелците до оръдието. Той заговори, но този път гласът му беше дрезгав и заплашителен.
— Знам, какво търсиш, свещенико. В Манун, където скоро ще се озовеш, ти ще молиш несъществуващия си бог за лека смърт. Бъди сигурен, още дълго ще живееш! — той се обърна към стоящите около него хора и лемути. — Спускайте лодките! Напред! Хванете ги живи!
Хиеро вдигна от земята арбалета си, сложи стрела с блестящ бронзов връх в плаза и натегна тетивата. Затворът сухо щракна. Той се прицели право в гърдите на С’карн и знаеше, че ще бъде точен. Но така и не успя да натисне спусъка.
— Мир! — прозвуча зад него такъв силен и звучен глас, че надвика вдигналия се шум на кораба.
Хиеро наведе оръжието си и учудено се обърна. От западния край на острова по синкавата вода на лагуната към тях се плъзгаше скромно кану. В него седеше старец с весло на коленете. Дългите му бели коси и брада падаха на кафявото му наметало. Той изглеждаше невъоръжен — на колана му се виждаше само един нож. Кожата му бе черна като на Лучара.
Адептът бе поразен не по-малко от Хиеро от появата на чернокожия старец. Погледът му стана тежък и навъсен, сякаш виждаше нов враг.
— Какво правиш тук, единадесетнико? — запита той презрително. — Да не си полудял, че заставаш между мен и плячката ми? Или не знаеш, какво става с тези, които са против нас?
„Единадесетник! Разбира се! — помисли Хиеро. — Един от Братството на Единадесетте Заповеди! Но какво търси тук? Наистина ли е толкова безумен, че сам да се предаде на враговете си?“ — тези и хиляди други въпроси се въртяха в съзнанието му.
През това време старецът заговори отново.
— Чуй ме, служителю на злото! Ти заедно с помощниците си трябва да си отидете. Изчезвай и остави на мира тези пътешественици, както двуноги, така и покрити с козина. Аз, брат Алдо, ти казвам това. Не се ли подчиниш, чака те смърт.
Това бе прекалено много за С’карн, а и Хиеро също смяташе, че старецът нещо прекалява със заплахите си. Най-малкото беше неблагоразумно при това съотношение на силите.
— Е, като пък толкова, провървя ни — с ледено издевателство в тона произнесе С’карн. — В мрежата ни попадна неочаквана плячка. Прекрати дърдоренето си, слабоумнико, и ела насам, преди търпението ми да се изчерпа напълно. Следващата ни приятелска беседа ще бъде в подземието на Манун.
Брат Алдо се изправи с цял ръст в кануто си. Изглеждаше много гъвкав и силен за възрастта си, а движенията му бяха леки и свободни.
— Ние убиваме без радост, рожбо на Нечестивия, дори такива като теб! — каза единадесетникът и повелително посочи с ръка откритото море. — За последен път повтарям! Отивай си! Иначе ще ви унищожа всички. Огледай се и виж, къде се намират сега твоите съюзници. Нещо да ти казва това?
Хиеро изумен гледаше водата. Истина беше. Погълнат от разговора на стареца с адепта на Нечестивия, той не бе забелязал, кога и как са изчезнали жабоподобните лемути. Край кораба повече нямаше жив кръг от белезникави тела. а синкавата повърхност на лагуната нямаше нищо друго, освен кораба и малкото кану, на разстояние тридесетина метра.