Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— Трябва непрекъснато да наблюдаваме околността — каза Хиеро на девойката. Сетне изтри потта от челото си и напълни едното си око с кал. Лучара намери отнякъде парче чист плат, намокри го и проми окото.
— Ето, така се прави — със задоволство каза тя. — Не барай с мръсни пръсти очите си. Какво мислиш за съобщението на Хърм? Струва ми се, че въображението му се е разиграло. В подобно място кошмари могат да посетят и най-стабилния човек.
Тя погледна ширналата се повърхност на водата пред тях. Дори сега, под лъчите на изгряващото слънце, мълчаливите остатъци на миналото не представляваха приятно зрелище за очите.
— Той не си е въобразил тази твар — измърмори свещеникът, като се опита да не обръща внимание на мръсната, но очарователна физиономия на момичето, която се оказа съвсем близо до лицето му. — Тук има нещо, дори много такива същества. Наистина, по нито един ментален канал не възприемам сигнали, но усещам мислите, които преминават край мен. Разбираш ли това? Ние трябва да сме предпазливи, много предпазливи! — „И да ни съпътствува щастието!“ — допълни за себе си.
Денят, като предишния, минаваше мъчително бавно. Слънцето стигна зенита и започна да се спуска. Накрая Лучара и двамата четириноги пътешественици заспаха. Само бръмченето на насекомите нарушаваше тишината. Дори птици не летяха повече над развалините, а небето си оставаше все така синьо и безоблачно. На нито един от достъпните му ментални канали свещеникът не откри следа от разумна мисъл. Но тежкото гнетящо предчувствие не изчезваше. Струваше му се, че под неподвижната маска на покоя се крие някаква трескава и недостъпна за сетивата му дейност…
Вечерта пътешествениците отново се прехвърлиха на сала. Сумрака им позволяваше да различават добре зданията наоколо. Никъде движение! От никъде звук! Освен баналните квакания и съпровода им от бръмченето на насекомите. Внезапно и те стихнаха. Над лагуната се спусна гнетяща тишина.
Пътешествениците замряха.
От изток, където отиваха, долетя странният вик, който ги зашемети вчера. „А-о-о-а-ъ, а-о-о-у, а-а-а-о-о-у-у-у-ъ“! Три пъти изрида този глас, преди да замлъкне. Бавно, една след друга, сякаш се пробуждаха от тежък сън, жабите започнаха да се обаждат. четирите чужди на този свят създания неподвижно стояха в настъпващия мрак и всеки таеше своя страх.
— Ненавиждам това място! — изведнъж възкликна Лучара. — Този ужас е по-страшен от смъртта! Не издържам повече! — тя се разрида и скри лицето си в дланите.
Хиеро се приближи до девойката и нежно отмести ръцете й. Мокрото разплакано лице се надигна към него със затаен въпрос в огромните очи. Той се наведе и изведнъж усети трепета на устните й, свежи и пухкави като горски мед. Силните млади ръце го прегърнаха и когато накрая целувката се прекъсна, Лучара скри лицето си на гърдите му. Той загали раменете й, нищо не казваше, само усещаше аромата на къдравите й коси и безкрайна нежност обхвана душата му.
— Защо… защо го направи? — раздаде се тихият глас на девойката. — Като играчка за изплашено дете…
— Така да бъде — весело се съгласи Хиеро. — Аз раздавам такива играчки на всички страшни твари, които срещам по пътя си. Наистина, често е невероятно неприятно, но затова пък се надявам да заслужа любовта им.
Момичето вдигна глава, като подозираше, че той й се надсмива, но това, което прочете в очите му, не беше шега. Няколко мига никой не се обади.
— Обичам те, Хиеро — прошепна девойката.
— Аз също те обичам — отвърна той. — Не съм сигурен, дали не се изразявам правилно. Знам, че когато съм сам, не ми е добре. Но трябва да изпълня задачата, от която зависи съществуването на последната нормална човешка цивилизация на планетата. Това, момичето ми, е много, много важно. И сега не се нуждая от подобни емоции повече, отколкото от трети крак — той се усмихна, като видя сърдитото й лице и още по-здраво я прегърна. — Но съм безпомощен пред тебе, мъничето ми. Отсега и вовеки веков ние бъдем заедно, в радост и мъка, в смърт и победа. Кълна се в Господа Всемогъщ!
Тя се притисна до него, сякаш се страхуваше да го пусне от прегръдките си в този жесток и злобен свят. Стояха така неподвижни и забравиха за времето и спътниците си, докато ироничен ментален глас не ги стресна:
— „Когато хора сключват брак, това (изглежда) очарователно. Но ние (се намираме на прекалено) опасно място, че да губим напразно (време) за (подобни) развлечения. Чувствувам (това) съвсем определено“.
Сякаш на главите им се изля ведро студена вода. Отскочиха един от друг и се хванаха за прътите си. Като демонстративно не обръщаха внимание на мечока, стоящ в центъра на сала заедно с Клотц, подкараха тромавото си транспортно средство. Хърм ги поглеждаше, поклащаше наляво и надясно рунтавата си глава и очите му, Хиеро бе готов да се закълне, лукаво примижаваха.