Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Дори С’карн за миг се вцепени. ПРидружителите му тревожно си зашепнаха нещо, а един от Ревльовците изкриви лице от страх. Но адептът умееше да управлява отряда си.
— Млъкнете, проклети страхливци! От кого се изплашихте толкова? Един стар глупак с неговите единадесетнически безсмислици! — страхът, мярнал се по бледото лице на адепта, изчезна и то отново стана жестоко и леденостудено. — Спускайте лодките! Хванете всички!
Брат Алдо вдигна ръце и закри с длани тъмното си лице.
— Така да бъде. Единственият и Милосърдният знае, че го правя против волята си — докато произнасяше тези думи седна в лодката и потопи веслото във водата.
И черният кораб внезапно излетя във въздуха!
Той бе захапан от чудовищните челюсти на огромна риба, чиито размери не се поддаваха на въображението. С широко отворена уста Хиеро съзерцаваше зъбите й, всеки един от тях с големината на неговото тяло, и плавниците, приличащи на корабни платна.
За миг корабът увисна на два метра над водата, после челюстите на гиганта се затвориха и в лагуната западаха парчетии. Чудовището изчезна в разбунената лагуна, за миг се мярна опашката му, която с цялата си големина се стовари по повърхността на водата, където хора и лемути се бориха за живота си.
— „Дръж се за краката на Клотц!“ — заповяда Хиеро на мечока, представяйки си, какво ще стане.
На брега се стовари вълна и заля хората до гърдите. Но Клотц, и те заедно с него, удържа напора. Мечокът стискаше с предните си лапи еленовия крак, Хиеро бе прегърнал левия преден крак с дясната си ръка, а с другата придържаше Лучара. Водата потече обратно и пред очите на пътешествениците се ширна спокойната лагуна. По повърхността й се разширяваше обширно нефтено петно и плаваха доста дървени отломки. Това бе останало от кораба на Нечестивия. Никой от екипажа не успя да се спаси. Само малкото кану на единадесетника напълнено до половината с вода се полюшваше на стотина метра от острова.
Хиеро отиде до самата вода. В ръцете на стареца се мярна веслото и кануто се насочи към острова. Скоро острият му нос се вряза в пясъка и старецът слезе на сушата.
Мъжете внимателно се изгледаха. Хиеро видя срещу себе си такова спокойно, уверено и силно лице, че притежателят му се стори приличащ на самия Господ. Почти черната кожа на брат Алдо беше покрита с бръчки, които единствено свидетелствуваха за възрастта му. Широкият нос и дебелите устни, заедно с къдравите коси издаваха съплеменник на Лучара. Макар единадесетникът да беше стар, във всяко негово движение се чувствуваше пъргава сила. Очите му, черни като нощта, живи и остри, с искрящата си светлина бяха пълни с доброта и хумор.
Хиеро беше очарован. Протегна дясната си ръка и дългите гъвкави пръсти я посрещнаха в здраво ръкостискане.
— Както предполагам, виждам Пер Дъстин, свещеник на Кандианската Универсална Църква — произнесе старецът с дълбокия си и звучен глас. — Търсят те много, както с лоши, така и с добри намерения.
Хиеро се удиви. Брат Алдо говореше на правилен метсиански, дори без никакъв акцент. И преди да успее нещо да каже, старецът се усмихна широко.
— Не се чуди, Пер Дъстин. Имам способности да изучавам езиците и говоря на всички, които съм слушал през живота си. Но кой още странствува с тебе? — обърна се той към Лучара и я дари със същата ведра усмивка.
Девойката смутено наведе глава и протегна ръка на стареца.
— Вие унищожихте нашите врагове, отче, и ние ти благодарим за помощта.
— Така е, принцесо Д’Алви — въздъхна той, пое протегнатата й ръка със своята левица, докато с десницата си продължаваше да държи Хиеро. Старецът с нищо не показа, че е забелязал уплахата й, както и удивлението, мярнало се в очите й, когато изрече титлата й.
— Понякога убийството става необходимост — продължи единадесетникът на батфи, като продължаваше да ги разглежда внимателно. — Но то не носи радост. Хората не са свързани с необходимостта да убиват като диви животни всеки ден за прехрана. Всички тези загинали същества, макар и заредени с пороци и злобни мисли, ще останат като вечно бреме на моята съвест — след тези думи той пусна ръцете им.
— Имам много да ви разказвам на вас тримата, по-точно четиримата — той се обърна към Хърм и предаде: — „Приветствувам те, космати приятелю!“
— „Дълги години и успешен лов, Старейшино — отвърна мечокът. — Приеми благодарността ни. Ние вечно ще ти бъдем задължени.“
— „Мой дълг е да помагам на изпадналите в беда — учтиво каза старецът. — Но нека да поговорим за друго. Твоите спътници вече чуха името ми. Аз съм брат Алдо, старейшина на Братството на Единадесетте Заповеди. Изпратен бях, да ви намеря и отведа на безопасно място“.