Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Предстоеше им тежка нощ. Прътите непрекъснато се вдигаха и вдигаха и салът плаваше през изоставения град, на който и площадите, и улиците, и булевардите бяха залети от водата и затрупани от неимоверния кален товар на времето. Мълчаливите черни руини ги гледаха от миналото с хилядите очи на загиналите, изгорелите и смачкани хора. Безмълвните развалини, последни свидетели на един отминал рай…
Хиеро и Лучара възприеха първите лъчи на слънцето като истинско чудо. Това означаваше, че те могат да се гледат един друг в ясната светлина на настъпващия ден.
— Скъпа моя — каза свещеникът нежно, — ако изглеждам наполовината изморен и изцапан като тебе, то в тези места едва ли са виждали по-гадно създание.
— Изглеждаш много по-зле — влезе тя в тона му. — Възможно е повече да не те целуна никога, поне докато не се изстържеш с ножа си — умореният й глас бе пълен с любов и ласка.
— Погледни глупавия лорс — смени обекта на насмешките си Хиеро, — Колко сладко спи! Нищо, нищо, след ден-два ще стигнем брега и ще тича и скача в галоп с най-тежкия товар, който ще му трупна на гърба.
Клотц наистина спеше с крака свити под корема, а ушите му леко потръпваха. До него дремеше косматата топка на мечока.
— И как само ни пазят! Просто е чудно, с такива пазачи, как не са ни изяли досега!
— А аз така съм изморена, Хиеро, че съм съгласна и на това. Имаш ли представа, къде се намираме?
Мирно плаваха по дългата водна магистрала, която някога е била градски булевард. Развалините на зданията от двете им страни се издигаха нагоре още с десетки метри и голяма част от светлината не достигаше плискащата се в тях самите вода. Затова тук не се виждаха водорасли и салът безпрепятствено се движеше по ширналото се пространство. Напред и назад се виждаха просвети. Но отстрани ги притискаха стените на каменни каньони, сред които се виждаха и цепнатини, сенчести ниши, пещери, натрупани тухли, бетон и ръждясали железа.
Хиеро внимателно се огледа. Накрая погледа му се спря на една точка и по тялото му премина ледена тръпка.
— „Лучара! — тя се стресна от резкия ментален импулс. — Нито звук! Не мърдай! Внимателно погледни надясно, във водата, след голямата дупка в онова здание!“
Вече светлината беше достатъчна да се различи разрушената от времето стена на огромния дом и широката дупка в нея. В тази дупка водата навлизаше в обширен басейн, образуван от стените на зданието. В средата на басейна, точно срещу отвора, над водата се издигаше нещо високо и тънко. Отначало Хиеро помисли, че това е архитектурно съоръжение от рода на остър връх на паметник. Но с движението на сала, пред очите му се откриха очертанията на гигантски кехлибарен лист, пронизан ветрилообразно от раздалечаващи се жили. Това бе огромен плавник, чийто притежател се намираше под водата! И размерите на това същество не се поддаваха на никакво въображение!
— „То, изглежда, чака тук в засада — предаде Хиеро — за подходяща плячка. Мръднем ли, има шанс да се нахрани!“
Слабото течение влечеше сала край отвора, докато хората застинали и свити на дънерите се стараеха да не дишат. Животните продължаваха да лежат в средата на сала и изглеждаха спящи, но очите им бяха вече широко отворени.
— „Какво става? — дойде мисълта на Хърм. — Къде е опасността? Не я виждам!“
— „Нещо много голямо се намира под водата — отвърна Хиеро. — Не мърдай! То наблюдава. Мисля, че ако опита, ще ни глътне заедно със сала на една хапка. Опитвам се да сондирам съзнанието му“.
Свещеникът провери всички известни нему канали, включително и новия, намерен в Манун. Но след няколко минути призна неуспеха си. Менталната активност на чудовището, независимо от размерите му, беше нищожна. А салът започна бавно да се отдалечава от страшната стена. Като се отдалечиха на стотина метра от отвора, Хиеро даде знак и те отново внимателно потопиха във водата прътовете. Мълчаливо изминаха три километра, когато Хиеро внезапно каза:
— Обръщай надясно, виждам нещо интересно!
Със съвместни усилия те закараха сала до ъгъла на голямото здание и свещеникът посочи най-близкия прозорец.
— Погледни, имаме щастие!
Рамката на отдавна изчезналото стъкло бе окована с дебела метална ивица. Като използува ножа си, Хиеро я изтръгна от мястото й и почегърта плесенясалата повърхност.
— Както предполагах, това е бронз — зарадва се той, докато разглеждаше метала. — Той е по-добър от медта, по-здрав е. Ще стигне за върховете на стотина стрели.