Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Туидейл така и направи. Датата бе пети август.
В този ден заседателната зала буквално избухна в нестихващи ръкопляскания и ликуващи викове. Шотландският парламент, който от две години се бореше да изземе управлението на Шотландия от кралицата в свои ръце, сега бе извоювал бляскава победа.
Конституционните идеи на парламента и неприкритите амбиции да се лиши английската монархия от правото на глас при определяне съдбата на Шотландия обаче се оценяваха в Лондон като крайно опасни и неприемливи.
На двадесет и осми август, един ден преди да започнат дебатите по създаването на национална шотландска армия, Туидейл, както по-късно се разбра, по заповед от Лондон бързо напусна сесията. Официално бе обявено, че той ще отсъства до седми октомври.
Кралският двор обаче нямаше никакви намерения да свиква отново Шотландския парламент, докато англичаните не възстановяха силните си позиции. На тринайсети август Малборо спечели победа срещу французите при Бленхайм. Новината за нея достигнало Лондон на двадесет и първи август и Англия вече не бързаше да признае правото на самоопределение на шотландците.
И докато Джони бе погълнат от важните държавни дела около независимостта на Шотландия, времето на Елизабет също бе запълнено от едно важно събитие, макар и в чисто личен план.
За първи път в нейния живот месечният й цикъл закъсняваше.
Първоначално тя не смееше дори да мисли, че може да е бременна: в миналото прекалено често бе изпитвала разочарованията от напразните надежди и сега не искаше да изкушава съдбата. Подобно на сън, възможността да има дете от Джони Кари й се виждаше твърде хубава, за да бъде истина. Ето защо тя реши да не мисли повече за това отклонение в цикъла. Въпреки положените усилия обаче, цялото й съзнание бе насочено към това събитие. Тя откри, че е неспособна да се противопостави на вълнението, което изпълваше сърцето й, ума и душата й. По сто пъти на ден Елизабет броеше на пръсти изминалите дни или пък ги записваше на лист, сякаш мастилото придаваше достоверност на една идея, на която тя не смееше да се надява.
Така изминаха пет дни. После седмица…
Нима бе възможно, след като бе чакала толкова дълго и бе желала това събитие повече от всичко друго на света?
Още десет дни се изтърколиха от август, а после още две седмици…
Нямаше съмнение, чудото бе станало.
Елизабет бе завладяна от мечти и блянове. Строителството на новата й къща, която дотогава изпълваше нейния живот, сега бе забравено напълно. Въпреки че тя продължи да се появява на строежа всеки ден, да дава нови заръки и да отговаря на въпросите на строителите, нишката на мислите й течеше в съвсем друга посока. Елизабет бе чужда на всичко друго освен на вълнуващите процеси, които протичаха в утробата й.
Нима все пак бе истина? Тя не беше безплодна! Нима най-накрая ще има собствено дете, което ще може да обича? Най-после нейните сърцераздирателни молби бяха чути и съдбата й бе изпратила отговор в лицето на Джони Кари.
Тя можеше да си представи каква ще бъде реакцията на Джони, когато разбере, че ще става баща. Той ясно бе показал отрицателното си отношение към подобна възможност в нощта преди да си замине. Оттогава вече месец тя не бе получила никаква вест от него, като се изключи коприната, която и беше изпратил, както бе обещал. Можеше да се допусне и възможността Манроу да е свършил тази работа вместо братовчед си. Почеркът на бележката, която придружаваше пратката, не приличаше много на почерка на Джони. Самото съдържание също не говореше много. Написани бяха няколко кратки фрази без нищо лично в тях, само традиционните пожелания за успех в започнатите начинания.
Подписът гласеше просто „Рейвънсби“, все едно, че бележката бе предназначена за адвоката на Джони.
Елизабет и не очакваше нещо повече, особено като си спомнеше поведението на Джони на раздяла. Тя не бе изненадана, нито пък потъна в мрачни мисли. Досега нейният живот представляваше низ от компромиси и половинчати стъпки, така че не можеше да приеме изведнъж, че занапред я чака само безоблачно щастие. Въпреки че не желаеше да се разпуска, тя си позволи едно малко празненство в началото на септември. Месечният й цикъл бе закъснял повече от половин месец.
Същия ден Джордж Болдуин, който бе навестил Елизабет, за да й донесе една нова книга от Лондон и да види как вървят строителните работи, отбеляза нейното повишено настроение.
По време на чая той каза:
— Поруменяла си, Елизабет. Да не си стояла прекалено дълго на слънце? — загрижено попита той, като същевременно внимаваше да не се бърка в личните дела на домакинята.
Елизабет се усмихна. Помисли си каква огромна разлика имаше между него и Джони Кари, който просто вземаше това, което иска.