Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Чудя се какво ли е струвало да бъдат купени техните гласове — каза Манроу, който се захвана отново с яденето си. Тези тримата продадоха Шотландия.
Джони направи кратка пауза, преди да отговори:
— Мръсна игра играе Англия, а бедността на Шотландия я улеснява още повече.
— Все пак Дворецът може и да не вземе надмощие.
— От известно време аз вече не съм така сигурен — уморено отбеляза владетелят на Рейвънсби.
— Нека не забравяме, че ние смогвахме да държим настрана англичаните почти две години.
Джони се усмихна.
— Навярно си прав. Кой знае… Може и нашият Давид да победи английския Голиат. Особено ако войната на Континента вземе лош обрат за англичаните.
— И ако нашият Закон за сигурността бъде одобрен От Лондон.
— Да, ако…
Така сериозните проблеми, пред които Шотландия бе изправена, неусетно изместиха разговора за съдбата на Елизабет Греъм.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
На следващата сутрин, грохнали от умора, те вече яздеха в покрайнините на Единбург. Конете им бяха на края на силите си. Малко по-късно пристигнаха в Рейвънсби. Джони успя набързо да се измие, преоблече и похапне и се отправи за договорената среща с Роксбърг и Флетчър. Партията на дребните земевладелци планираше да обсъди днес своята стратегия, един ден преди подновяването на сесията на парламента в понеделник.
— Изглеждаш направо съсипан — възкликна Роксбърг, когато Джони се отпусна тежко на стола на тяхната маса в кръчмата на Стейли.
— Имай предвид, че видът ми е цвете в сравнение с това как се чувствам — каза Джони, като прокара ръка през още мократа си коса, след което се отпусна назад в стола и добави уморено: — Напоследък не ми се събира много сън. Кажи ми сега какво точно изпуснах?
— Това, за което трябва да съжаляваш, е моряшкото парти на Рокси — остроумно отбеляза Роксбърг.
— За Бога… — простена Джони. Бе забравил да поднесе извиненията си за това, че не бе присъствал.
— Твоят брат обаче не се посрами. Представи се като истински мъж — продължи малко нетактично Роксбърг. — В случай, че това те интересува.
— Слава Богу — притеснението бе изчезнало от лицето на Джони.
— Нима не си любопитен да узнаеш повече подробности? — Роксбърг добре знаеше, че трудно може да учуди Джони с подобни новини, все пак бяха приятели от много години.
— Честно да си призная, по ме интересува какво съм пропуснал от политическия живот — промени посоката на разговора Джони, тъй като не желаеше повече да си туби времето с празни приказки за похожденията на брат си.
— Пратеници за и от Лондон се погрижиха да напълнят джобовете на собствениците на крайпътните ханове — саркастично отбеляза Флетчър. — Туидейл е притискал Годолфин да одобри Закона за сигурността, поне слуховете са такива.
— Известно ли е вече как Лондон възнамерява да отговори на това? — Джони добре знаеше, че светът на шотландската политика бе малък и такива неща бързо се разчуваха.
— Пак според слуховете Годолфин ще приеме.
Тази вест обаче не успя да успокои напълно Джони. Той познаваше англичаните твърде добре.
— Мислители, че това е истина? — попита той, като се опитваше да контролира вълнението си.
Флетчър вдигна рамене, след което отчупи малко хляб и се накани да го потопи в чашата с горещ шоколад, която стоеше пред него.
— Ще научим за това твърде скоро — отговори той.
Бяха необходими обаче още два дни, изпълнени с дебати и задкулисни сделки, докато правителството на Англия даде съгласието си.
Туидейл най-после бе разбрал, че сесията от 1704 година, подобно на тази от предната година, отново няма да доведе до гласуване на исканата от Лондон подкрепа за прехвърляне на наследственото право върху трона. В това отношение нарежданията на лорд Годолфин, ковчежник и пръв министър на кралица Анна, бяха ясни. Сегашната военна обстановка в Европа, която разтърсваше здраво английските банки и пазари и превръщаше съществуването им в истински кошмар, изискваше поне за момента Англия да се въздържа от открити провокации срещу Шотландия. В този дух бе писмото на лорд Годолфин до върховния комисар на Шотландия, в което той упълномощаваше Туидейл да подпише Закона за сигурността, ако всички други методи бъдат изчерпани и преговорите рискуват да бъдат прекратени.