Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Един следобед, като се върнах от пещерата, аз седнах да си почина в сянката на сапотевото дърво. Манфред дойде при мен, легна на коленете ми и моментално заспа. Както слушах лекото му похъркване и усещах топлата му тежест в скута си, аз се унесох. Сигурно трябва да съм заспала, защото внезапно се събудих от един сън, в който бях спорила с майка ми, че е по-добре да не се прибират сребърните прибори, след като се измият. Г-н Абелар ме гледаше втренчено със силния си, студен поглед. Погледът му, позата на тялото, остро изсечените му черти и пълната му концентрация ми създадоха абсолютното впечатление, че е орел. Внушаваше ми изключително страхопочитание.
— Какво става? — попитах аз. Температурата и светлината се бяха променили. Беше почти тъмно, дворът тънеше в сенките на здрача.
— Това, което става, е, че Манфред те е обсебил и използва твоята енергия като демон — каза г-н Абелар с широка усмивка. — Той правеше същото и с мен. Явно между вас двамата съществува истинска телепатична връзка. Пробвай да го наречеш сапито и да видим дали ще се разяри.
— Не. Не мога да го направя — казах аз, като галех с пръсти главата на Манфред. — Той е красив и самотен и в никакъв случай не прилича на ж-а-б-о-к.
Стори ми се нелепо, че произнесох думата разчленена по букви, но на нещо в мен не му се рискуваше да засегне Манфред.
— Жабите също са красиви и самотни — каза г-н Абелар и очите му проблеснаха.
Подтикната от внезапно любопитство, аз се наведох над Манфред и прошепнах в ухото му „Сапито“ с най-добро чувство. Манфред се прозя като отегчен от излиянията ми.
Г-н Абелар се засмя.
— Да вървим в къщата — каза той, — преди Манфред да е изсмукал цялата ти енергия. Пък и там е по-топло.
Избутах Манфред от скута си и последвах г-н Абелар. Влязохме в къщата и аз седнах сковано във всекидневната, чувствайки се безкрайно неловко да бъда сама с един мъж в тъмната, пуста къща. Той запали газената лампа, после седна на дивана на почтено разстояние от мен и каза:
— Разбрах, че си искала да ми зададеш някои въпроси. Сега времето е подходящо, така че давай, питай каквото искаш.
За миг умът ми се опразни. Изправена така пряко пред силния му поглед, аз напълно загубих присъствие на духа. Най-сетне успях да попитам:
— Какво се случи с мен вечерта, когато се срещнах с вас, г-н Абелар? Клара имаше чувство, че не е в състояние да ми го обясни по подходящ начин, а аз не си спомням много неща.
— Твоят двойник надделя — каза той с най-естествен тон. — А ти загуби контрол над всекидневното си аз.
— Какво имате предвид с това, че съм загубила контрол? — попитах разтревожена аз. — Нещо нередно ли съм направила?
— Нищо, което не би могла да разкажеш на майка си — усмихна се той. Очите му искряха закачливо. — Сериозно, Тайша, единственото, което стори, бе да разпростреш лъчистата си мрежа толкова далеч, колкото можеше. Ти се научи как да си почиваш на този невидим хамак, който в действителност е част от теб. Някой ден, когато напреднеш повече, ти ще започнеш да използваш тези линии, за да движиш и променяш неща.
— Двойникът вътре или извън физическото тяло се намира? — попитах аз. — Онази вечер за миг ми се стори, че се задейства нещо, което определено беше извън мен.
— И двете — отвърна г-н Абелар. — Той е едновременно вътре и извън физическото тяло. Как да ти го обясня? За да можеш да го управляваш, тази част от него, която е извън тялото и се носи свободно, трябва да бъде свързана с енергията, подслонена вътре във физическото тяло. Външната сила се извиква и задържа чрез непоколебима концентрация, докато вътрешната енергия се освобождава, като се отворят едни тайнствени врати в тялото и покрай него. Когато двете страни се слеят, силата, която произтича, позволява на човек да извърши невъобразими постижения.