Черният еднорог

— Узнала е, че юздата е тук, в Дълбокия свлек — той.

— Жалко, но не — отвърна Нощната сянка. — И тя не ми е по-симпатична от теб. Щеше да ми достави не по-малко удоволствие да я унищожа — тя замълча и се замисли. — Черният еднорог значи? Върнал се е отново? Колко интересно. И юздата може да го озапти, така ли? Да, напълно възможно. В края на краищата, той е създаден с магия и магьосник го е отвлякъл преди години…

Нощната сянка се разсмя. Изгледа го и в погледа й се промъкна нещо коварно.

— Онези трогателни къртичи човечета, дето си довел с теб, е трябвало да откраднат от мен юздата, така ли?

Филип и Сот се опитваха да се сгушат едва ли не под кожата на Бен, но той не им обръщаше внимание. Мислите му бяха заети със съвсем друго. Ако на времето юздата е била в ръцете на Мийкс, той сигурно я използвал, за да държи в плен черния еднорог. Дали пък еднорогът просто не беше избягал? Може би Мийкс е изпратил съня на Уилоу, за да си върне юздата и да може отново да залови еднорога. А ако е така, какво общо имаха с това еднорозите от изчезналите магически книги…

— Няма защо да ми отговаряш, самозванецо — извади го от мислите му Нощната сянка. — Виждам отговора в очите ти. Тези глупави гризачи са се промъкнали в Дълбокия свлек точно за това, нали? Пропълзели са в моята обител като крадци. Свлекли са се с котешките си ла-пички.

Споменаването на котешки лапи внезапно му напомни за Еджууд Дърк. Къде ли беше призматичният котарак? Той несъобразително се огледа наоколо, но Дърк не се виждаше никъде.

— Търсиш ли някого? — веднага попита Нощната сянка, а очите й разсякоха мрака на гората като с нож.

— Никой не виждам — продума след малко тя. — Когото и да търсиш, напуснал те е.

И все пак тя се взира още минута, за да се увери напълно, преди отново да се обърне към него.

— И твоите крадци са също толкова жалки като теб, самозванецо — поде тя отново своите нападки. — Мислят си, че не ги виждам, но е така, само когато аз не пожелая злополучно приключение, че просто нямаше как да не ги забележа. А щом ги хванах, веднага завикаха: „Могъщи кралю, велики кралю!“ Кръгли глупаци! Предадоха те, без дори да ми се наложи дори да ги попитам!

Филип и Сот целите се тресяха, тъй че едва не събориха Бен. Той положи ръце на главите им, за да ги поуспокои. Изпитваше искрено съчувствие към тези дребни създания. Та нали той ги бе забъркал в тази каша.

— Е, нали вече съм ти в ръцете, защо не пуснеш гномите да си вървят? — попита той вещицата за нейна изненада. — Те са едни глупави създания, както сама каза. Аз ги подведох, за да ги принудя да ми помогнат. Просто нямаха друг избор. Дори и не знаят защо са тук.

— Толкова по-зле за тях — веднага отхвърли молбата му Нощната сянка. — Никой, който е с теб, самозванецо, няма да се отърве — тя вдигна лице, черните й коси се разпиляха по гърба й и пак се огледа.