Потомците на Шанара

За миг Пар се замисли дали вярва в последното и реши, че е така. Призраците бяха истински, продължи той. Бяха опасни, зли, истинска заплаха за Четирите земи и Расите те бяха магия.

Отново направи пауза.

Ако Призраците наистина бяха магия, щеше да е нужна магия, за да им се противопостави и ако беше така, значи Аланон и Коглайн им бяха казали прекалено малко. Може би и това, че се е нарушило равновесието също е вярно. За повечето от неприятностите, Федерацията обвиняваше магията на Елфите и Друидите, за която старите приказки говореха, че е добра. Сама по себе си магията не можеше да бъде добра или зла, мислеше си Пар. Тя просто беше мощ. На това го научиха молитвените песни. Важното беше как я използваш.

Пар се намръщи. Ами ако Призраците използваха магия, за да се създават неприятности между Расите по начин, по които никои не можеше да ги залови? Ами ако единственият начин да се противопоставиш на такава магия, е като я обърнеш срещу този, които я използва? Ами ако наистина Друидите, Елфите и талисмани като Меча на Шанара бяха необходими за да докарат всичко до край?

С удоволствие отбеляза, че идеята беше разумна.

Но беше ли достатъчно разумна?

Пред тях се появи лагерът, непроменен от предишната нощ, както го напуснаха. Пар наближаването им конете зацвилиха. Пар видя, че конят на Коглайн е там. Очевидно старецът не беше идвал.

Замисли се за това, как се бе появил Коглайн първия път неочакван за Уокър, Рен и него самия, бе казал каквото има да казва и се бе отдалечил също така забързано. Беше ги предупредил и след това ги бе оставил да решат сами какво да правят. Изведнъж си помислил, че и този път е направил така — просто ги е оставил да размислят.

Стигнаха лагера почти без да са си проговорили и спряха. Никой не искаше да спи или да яде — не бяха нито гладни, нито уморени. Бяха готови да поговорят за това, което се бе случило. Искаха да обсъдят всичко и да дадат път на емоциите, които ги горяха и бушуваха в тях по време на пътя.

— Много добре — внимателно каза Уокър Бо. — След като никой не иска да го каже, аз ще го направя. Цялата тази работа е лудост! Паранор го няма! Друидите ги няма! В Четирите земи не е имало Елфи повече от сто години! Мечът на Шанара не е бил виждан поне от толкова! Никой от нас няма и най-малката идея как да ги открием — ако въобще е възможно, а подозирам, че не е. Мисля, че това е просто още един случай, когато Друидите си играят със семейство Омсфорд. И аз съм възмутен от това!

Беше почервенял от гняв. Чертите на лицето му бяха напрегнати. Пар отново си спомни колко беше ядосан чичо му и там в долината — почти не се контролираше. Това не бе Уокър Бо, който си спомняше.

— Не съм сигурен, че можем да загърбим всичко това, което се случи, все едно че е просто играчка — започна Пар, но Уокър Бо се нахвърли върху му.